Дело № 1/ 1999 г. Статус: решено

Правораздаването е дейност осъществявана от съдилищата, чрез която се решават правни спорове(чл.119 от Конституцията). По отношение на наказателния процес това означава, че съдът реализира наказателната отговорност, като с влязъл в сила акт решава във всеки отделен случай въпросите дали има извършено престъпление, какво е то, кой е неговият автор и какво наказание трябва да се наложи на автора. Привличането към отговорност по смисъла на чл.127, ал.1 от Конституцията е предявяване пред съда по надлежния процесуален ред на обвинение за извършване на конкретно престъпление. Този процесуален ред предвижда съставяне от прокурора на обвинителен акт или на мотивирано постановление, които, заедно с делото, се внасят в съда. С това се слага началото на съответния съдебен процес, в който прокурорът има възможност да упражни другата своя свързана с наказателното съдопроизводство функция – да поддържа обвинението, а съдът се произнася по предявеното обвинение. Упражняването на конституционно уредените правомощия на прокурора не се накърнява, когато следователят или орган на дознанието образува предварително производство и повдига или изменя обвинение, тъй като тези и всички останали процесуални действия в хода на предварителното разследване се осъществяват под ръководството и надзора за законност на прокуратурата. Процесуалната възможност за провеждане на предварително разследване от помощник-следователите като органи на дознанието не нарушава чл.128 от Конституцията, тъй като тези органи действат под непосредственото ръководство и контрол на съответния следовател и прокурор. Разпоредбите на чл.399, ал.1, чл.401, чл.403 и чл.404, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс са противоконституционни, защото в нарушение на чл.128 от Конституцията предвиждат по дела, подсъдни на военните съдилища образуването, цялостното провеждане и приключване на дознанието, да се извършва от органи, които не са в системата на съдебната власт.