Дело № 15/ 2002 г. Статус: решено

Защита срещу постановените в арбитражно производство решения е именно защитата пред държавния съд по реда и на специфичните за арбитражното производство основания по чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж. Фактът, че тази защита се реализира в една инстанция – Върховния касационен съд, не ограничава правото на защита. Макар и извън “съдебната власт”, установените със Закона за международния търговски арбитраж правила за производство пред арбитражен съд го поставят на нивото на своеобразен “стадий на процеса” по смисъла на чл.122, ал. 1 от Конституцията, при което защитата по чл. 47 ЗМТА е следващият стадий. От тази гледна точка, доколкото чл.122, ал.1 in fine има предвид наличието винаги на повече от един стадий на процеса, защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осигурява в два стадия: пред недържавния, арбитражен и пред държавния съд. Оспореният § 3, ал. 1 от преходната разпоредба на закона съдържа правила за образуваните при действието на предходната уредба съдебни, незавършени, без постановени окончателни решения дела пред Софийския градски съд. Разпоредбата е противоконституционна само в частта, с която се нарежда на Софийския градски съд да отмени наложените от него обезпечителни мерки. В нарушение на чл. 8 от Конституцията за разделение на властите и на чл. 117, ал. 2 от Конституцията за независимостта на съдебната власт законодателният орган фактически сам предрешава съдбата на съдебните актове, с които са били наложени съответни обезпечителни мерки и със закона задължава, нарежда независимият орган на съдебната власт, в случая Софийският градски съд да отмени обезпечителните мерки. Съдът е лишен от присъщата му функция да решава, защото освен да отмени, друга възможност законодателният орган не му е предоставил.