Докладчик
Васил Гоцев
Подател на искането
57 народни представители от XXXIX Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл.35, ал.1 и 5; чл.43, ал.5; чл.57, ал.5; чл.59, ал.5; чл.60, ал.5; чл.68; чл.69; чл.88, ал.2 и чл.109 от Закона за защита на класифицираната информация, както и на § 37 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон

становище на заинтересувана страна:
особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:

Решение - 3

1. Доколкото не съществува конституционно защитено право на гражданите и юридическите лица на достъп до класифицирана информация, не съществува и право на достъп до регистъра, в който са описани материалите и документите, съдържащи класифицирана информация. Основното предназначение на регистъра е да систематизира архивните единици и да позволи на служебно задължените лица, както и на тези с разрешен достъп при условията на огромен информационен масив да изпълняват задълженията си по закон. Анализът на чл. 41 от Конституцията сочи, че единствено законодателят е компетентен да прецени дали вписаната в регистъра информация е общественозначима, съответно дали да осигури по законов ред достъп до нея. Това важи за всяка информация, а с още по-голямо основание за информацията, която се отнася до националната сигурност. 2. Оттеглянето на писменото съгласие да се извърши проучване за надеждност във връзка с работата с класифицирана информация може да е по различни мотиви. Те могат да се движат в рамките на нежелание от страна на лицето да му бъде възложена и да извършва определена работа, до нежеланието от него проверката да разкрие обстоятелства и факти около личността му. И в единия, и в другия случай обаче не нормата на закона е ограничила правото му на труд, а неговото собствено решение. Предвиденият едногодишен срок, през който лицето не може да повтори искането си за проучване за достъп, е и преграда към злоупотреби с право. Правото на труд по чл.48 от Конституцията не означава, че всеки може да работи каквато и да е работа, без оглед на своята квалификация. Надеждността за достъп до класифицирана информация е също вид специфична квалификация, която е свързана с националните интереси на страната. При чл.43, ал.5 от Закона за защита на класифицираната информация не става въпрос за начално ограничение за постъпване на работа, за каквото се отнася Конвенция № 111/1958 г., а за самоволно оттегляне на направено искане за проучване, необходимо за извършване на работа с класифицирана информация. 3. Ограниченията на съдебното обжалване са във връзка с работата със секретни материали, достъпът до които може пряко да засегне националната сигурност. Случаите, в които специализираните органи по сигурността се произнасят за опазване на класифицираната информация за държавна или служебна тайна чрез отказване, прекратяване или отнемане на разрешение за достъп до нея несъмнено са от малкото, при които се оправдава ограничението на съдебен контрол върху административните актове съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията. Законодателят е имал предвид изключително поверителния характер на сведенията, във връзка с които са издадени посочените по-горе актове. Разкриването на самите тях и на източниците, чрез които са събрани, без което не би могло да протече производството в един съдебен процес, могат да застрашат националната сигурност. 4. По искането за установяване противоконституционността на § 37 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация При гласуването дали § 37 ПЗРЗЗКИ противоречи на Конституцията не се получи мнозинство на гласовете. Поради това искането на народните представители трябва да бъде отхвърлено.