Дело № 9/ 2002 г. Статус: решено

Оспорената разпоредба няма конституционна опора. Липсва конституционна норма, от която да се извлече наличието на дадено правомощие на който и да е държавен орган да възлага на физически и юридически лица други финансови тежести, включително и за финансиране дейността за деца и юноши по съответния спорт, освен заплащането на данъци и такси. Безспорно е, че именно такава финансова тежест представлява оспореното задължение, вменено с чл. 57, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта. Конституционната разпоредба създава единствено задължение за плащане на данъци и такси, но не и задължения за правене на отчисления от суми, реализирани при извършването на разрешена от закона дейност. Доводът, че Конституцията не изключва изрично възможността наред със задължението за заплащане на установени със закон данъци върху получени приходи да се правят и отчисления от тези приходи в полза на бюджета на държавни органи, не може да придаде конституционосъобразен характер на атакуваната законова норма. В разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията са изчерпателно посочени финансовите задължения към държавата – данъци и такси. Това изключва възможността за разширяването на техния кръг. Между тях не фигурира задължението, макар и установено със закон, за правене на отчисления на суми от придобити приходи от сделки, и то наред с данъчното им облагане, което има конституционното си основание в чл.60, ал.1 от Конституцията.