Доколкото Конституционният съд не е компетентен да се произнесе за гражданскоправната квалификация на договорите въз основа на чуждо национално право, то въпросът за съгласието по чл. 84, т. 9 от Конституцията по това дело е безпредметен. Евентуалната липса на съгласие по чл. 84, т. 9 от Конституцията е без правно значение за ратификационния закон. Двете конституционни разпоредби (чл. 84, т. 9 и чл. 85, т. 4) имат различен предмет. Първата от тях урежда общи правомощия на парламента; втората урежда специалната компетентност на парламента за ратифициране и денонсиране на международните договори. Двете компетенции са независими една от друга. Така например съгласие за сключване на договори за държавен заем по чл. 84, т. 9 от Конституцията ще е необходимо и когато заемът е вътрешен и ратификация не е необходима. Следователно дори твърдяната гражданскоправна квалификация на Договора за пласиране да се приеме като безспорна, парламентът може да ратифицира такъв договор и без да е налице предварително съгласие за сключването му. Основното значение на понятието "ратификация" в правото е именно "потвърждаване, приемане на вече извършени актове или действия" (от латински ratum facere през средновековен латински ratificare). Няма основание да се мисли, че нормата на чл. 85 от Конституцията е лишена от това основно значение на потвърждаване, приемане от висшия законодателен орган на предходни действия на държавни органи по сключване на процесните договори. Ето защо съгласието по чл. 84, т. 9 от Конституцията не е елемент от закона за ратификация, нито е предварително условие за него. Законът за ратификация е самостоятелен, независим от упоменатото съгласие акт на парламента. Той не съдържа съставни елементи извън конституционно установената процедура - гласуване на закон по чл. 88, ал. 1 от Конституцията. Трите договора (контракта) са извън приложното поле на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В този смисъл те са извън кръга и на контролираните от Конституционния съд договори по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията . Те не са и не могат да бъдат инкорпорирани във вътрешното право на Република България, дори да бъдат обнародвани след ратификацията им. Както е добре известно, вътрешното право е система от правни норми, а процесните договори са само сделки. Техните клаузи не са правни норми и не могат да бъдат част от вътрешното право.
