Докладчик
Маргарита Златарева
Подател на искането
Главен прокурор на Република България

Предмет на искането

Тълкуване на разпоредбите на чл.98, т.6 и чл.100, ал.2 от Конституцията в частта им „предложение на Министерския съвет“ и на разпоредбата на чл.129, ал.2 от Конституцията в частта й „предложение на Висшия съдебен съвет“ по въпросите – какъв е правният характер на тези предложения, съставляват ли административен акт в собствен смисъл и подлежат ли на съдебен контрол от страна на Върховния административен съд и в случаите, когато президентът на републиката е издал указ въз основа на тях

становище на заинтересувана страна:
особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:

Решение - 2

Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет до президента на републиката за назначаване и освобождаване на лицата по чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията служат за осъществяване на взаимодействие между два конституционно определени органи на държавата. Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет са подготвителни, несамостоятелни актове – част от сложния фактически състав по назначаването и освобождаването на лицата с конституционно предвиден статут. Те не притежават характеристиките на административен акт, поради което не се обхващат от общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията и не подлежат на съдебен контрол. Назначаването и освобождаването на лицата по чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията става с указ на президента, който единствено може да бъде атакуван за противоконституционност пред Конституционния съд. Правната сигурност и изключително значимите публични функции на ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България в международни организации, на висшия команден състав на Въоръжените сили, на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор налага стабилност на указите за тяхното назначаване и освобождаване. Те не могат да се поставят в зависимост от по-късно решение на съд, проверяващ законността на подготвителния акт.