Докладчик
Станислав Димитров
Подател на искането
Група народни представители

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл. 16, ал. 1 и 4, т. 3, чл. 22, ал. 1, т. 5 и 6, чл. 24, чл. 29, ал. 1, т. 3, 5 и 6, чл. 35, чл. 125, т. 1 и чл. 127, ал. 6 и 7 от Закона за съдебната власт и § 3, § 8, § 10, ал. 2 и § 11 от преходните и заключителните му разпоредби, както и на евентуално произтичащата от нея противоконституционност на целия закон или на отделни негови глави и разпоредби.

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:
особено мнение по друго определение:

Решение - 9

С разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 3 се създават привилегии за определена категория юристи и ограничение на правата за друга в нарушение на принципа на равенството. Установените със закона правила за несъвместимост трябва да се отнасят за всички членове на ВСС. Чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗСВ противоконституционно разширява възможностите за предсрочно прекратяване на предвидения в чл. 130, ал. 4 от Конституцията петгодишен мандат на изборните членове на ВСС и поставя при различни условия избраните за членове на ВСС съдии, прокурори и следователи от органите на съдебната власт и от Народното събрание. С чл. 22, ал. 1, т. 6 на закона се компрометира мандатният принцип за изборните членове на ВСС, прогласен в чл. 130, ал. 4 от Конституцията, поради което е и противоконституционна. Съдържащите се в чл. 24 съществени противоречия, нееднаквото третиране на различни групи юристи, членове на ВСС, както и отклонението от идеята на конституционния законодател за създаване на един орган, който не действа непрекъснато, какъвто е ВСС, дават основание тази разпоредба на ЗСВ да бъде обявена изцяло за противоконституционна. Формулировките на т. 3 и т. 5 от ал. 1 на чл. 29 ЗСВ са и много общи и неконкретизирани, дават възможност за субективни преценки, поради което са недопустими при предсрочно прекратяване на индивидуален мандат. Положението на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор изключва едновременно упражняване и на други длъжности и дейности, посочени в ЗСВ. Несъвместимостта е основание за предсрочно прекратяване на мандата. Ето защо разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 6 ЗСВ не е противоконституционна. Правомощията на инспектората нямат характер на намеса в работата на независимата съдебна власт. Инспекторатът с дейността си подпомага съдебната власт, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 5 ЗСВ той е длъжен да предоставя информация за констатациите си на ВСС. Текстът на чл. 125 не приравнява в отделните точки съответните длъжности в съда, прокуратурата и следствието. В този смисъл не може да се поддържа, че с т. 1 посочените ръководители на съда, прокуратурата и следствието са изравнени по статут във всяко отношение. Организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, както и условията и редът за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност се уреждат със закон. Изискването за специален юридически стаж в рамките на изискуемия общ юридически стаж за заемане на по-висши съдийски, прокурорски и следователски длъжности е свързано с придобиването на по-висока професионална подготовка, необходима за тези длъжности. Признакът професионализъм не е между изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията социални признаци за недопускане на ограничение на правата. Разпоредбата на § 3, ал. 1 ЗСВ в частта и, с която се изключват съдиите от Върховния съд от останалите магистрати, които продължават да изпълняват задълженията си е нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Обжалване на актовете на ВСС по реда на административното производство дава възможност на пропусналите срока за обжалване магистрати да защитят своите субективни права. От установената неконституционосъобразност на няколкото разпоредби от ЗСВ не произтича противоконституционност на целия закон или на отделни негови глави и раздели.