Докладчик
Пенчо Пенев
Подател на искането
Главния прокурор на Република България
Предмет на искането
Тълкуване на чл.129, ал.2 и чл.102, ал.1 във връзка с чл.98 и чл.102, ал.2 и 3 от Конституцията относно приподписването на указите на президента на Република България, издавани на основание на чл.129, ал.2 и правното значение на това приподписване; б) установяване на противоконституционност на т.2 от решение на Народното събрание от 28.06.1996 г.
Допълнително становище на НС
Формат pdf
Министър на правосъдието
Формат pdf
Министерски съвет
Формат pdf
Народно събрание
Формат pdf
Президента на РБ
Формат pdf
Върховния съд
Формат pdf
Решение - 13
I. 1. Изброените в чл.102, ал.3 от Конституцията укази на президента са израз на неговите дискреционни правомощия, поради което те не се нуждаят от приподписване. Изброяването им не е изчерпателно.
Указът на президента за назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет на основание чл.129, ал.2 от Конституцията не подлежи на приподписване, доколкото е насочен не към сферата на изпълнителната власт, чиито действия подлежат на парламентарен контрол, а към съдебната власт. Този указ влиза в сила от момента на подписването му от президента и подлежи на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд.
2. Приподписването на указа на президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл.102, ал.2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл.1, ал.1 и чл.62 от Конституцията. С това се поема задължение и за съдействие по привеждането на указа в действие и неговото изпълнение.
Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указа.
II. Решението на Народното събрание е издадено при нарушаване на неговата компетентност, тъй като е използвана неконституционосъобразна правна форма за тълкуване на конституционни и законови разпоредби. Без значение е, че решението е постановено в резултат на депутатско питане по чл.86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.