Дело № 21/ 1995 г. Статус: решено

Обстоятелството, че разпоредбата на чл.3, ал.3 от Закона за местните избори (ЗМИ) не съдържа юридически гаранции за ефективното упражняване на избирателните права на срочнослужещите, които в момента на изборите се намират в друго населено място, не я прави противоконституционна. Противоконституционността на една законова норма поначало се извежда от нейното съдържание, а нищо в съдържанието на атакуваната разпоредба не противоречи на Конституцията. Единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни властнически компетенции от лице, което има друго, освен българското гражданство. Конституционният съд счита, че изричната редакция на чл.65, ал.1, чл.93, ал.2 и чл.110 от Конституцията не изключва правото на българската държава чрез закон да предвиди други случаи, в които чуждото гражданство е пречка за предоставянето на пасивно избирателно право. Решаващо е строгото съобразяване с конституционния критерий - публичноправния, властнически характер на регулираните отношения. Чуждото гражданство не е външно, натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в Република България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското. Съгласно чл.40, ал.1 на Конституцията печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Ограниченията, въведени в чл.62, ал.1 ЗМИ фактически представляват форма на цензура върху средствата за информация, което е недопустимо. Член 41, ал.1 от Конституцията дава право на всеки български гражданин да търси, получава и разпространява информация. Това право е императивно и не може със закон да бъде ограничавано по какъвто и да е начин. В този смисъл са и посочените разпоредби на международното право.