Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на § 4, т. 1 и 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се изменя чл. 10, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; § 12, с който се изменя чл. 17, ал. 3 и 7 ЗСПЗЗ и § 20, с който се изменя чл. 33, ал. 1 от същия закон
Решение - 7
Въпреки че чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ говори за възстановяване на "правата на собствениците", той по хипотеза включва и възстановяването на правото на собственост. Но независимо от теоретичната квалификация в конкретните случаи (дали се възстановяват правата в пълен обем, без да е губено правото на собственост или се възстановява самото право на собственост) няма съмнение, че това става в момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията й от 1992 г. Във всички случаи актовете на съответните органи имат декларативно, установително действие. С влизането си в сила те не пораждат, а само установяват вече възстановените по силата на закона права на собствениците (право на собственост). Това важи както за земите, които могат да бъдат индивидуализирани по размер и граници въз основа на съществуващи документи и други доказателства в старите им реални граници, така и за земите в нови реални граници, които заместват първата категория.
Разпоредбата на § 4, т.1 ЗСПЗЗ, като лишава собствениците от възстановените им с чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията му от 1992 г. право на собственост (съответно права), представлява по същество едно ново, принудително отчуждаване на собствеността. Това отчуждаване не отговаря на условията на чл.17, ал.5 от Конституцията и противоречи на разпоредбата на чл.17, ал.3 от Конституцията.
Като лишава от тази възможност гражданите, които в посочения период не са успели да сторят това, § 4, т.1 ЗИДЗСПЗЗ нарушава конституционно гарантираното равенство на гражданите пред закона - чл.6, ал.2 от Конституцията.
Противоконституционността на една законова норма е факт, чието съществуване или несъществуване не може да бъде обвързано с прагматични съображения от различен характер. В установяването на този факт Конституционният съд се ръководи единствено от Конституцията.
Като изключва споровете за освобождаване на председателя и секретаря на общинските поземлени комисии от компетентността на съдилищата, разпоредбата на § 20 ЗИДЗСПЗЗ в частта, с която се изменя чл.33, ал.1 ЗСПЗЗ, лишава тези граждани от правото им на съдебна защита на основно конституционно право и нарушава не само чл.48, ал.1, но и чл.56 от Конституцията на Република България.
Разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, която допуска възможността със закон да се изключват някои категории административни актове от съдебния контрол за законност, трябва да се тълкува ограничително и не обхваща тези актове, които засягат основни конституционни права.