Докладчик
Иван Григоров
Подател на искането
48 народни представители от 37-ото Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл. 18, ал. 2, т. 2 и 3 и ал. 4; чл. 72; чл. 95; чл. 105, ал. 3, 9, 10 и 11, както и всички алинеи по този текст по отношение на израза „достатъчно доказателства“ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 5

При положение, че действията извършени от народен представител съставляват и престъпление, обсъждането им от Комисията по парламентарна етика (дори от самия парламент) не представлява намеса в дейността на независимата съдебната власт. Вземането на становище по обвиненията не е и не може да бъде задължително за правосъдните органи. Щом това е така, чрез него не се осъществява намеса в тяхната дейност. Правомощията на Комисията по парламентарна етика я определят като "комисия по статута на депутатите". Не могат да се намерят основания да се отрече на тази комисия възможността да следи за поведението на депутатите, което може и да не съставлява престъпление, но уронва престижа им на членове на законодателния орган. Член 101 от Конституцията е специален закон спрямо чл.88, ал.1. Член 101 от Конституцията се отнася за друго - отлагателното вето на президента. Този текст от Конституцията е форма на участие на държавния глава в законодателния процес в неговия заключителен стадий. Дотолкова, доколкото тази разпоредба препраща към чл.88, ал.3 от Конституцията, то е единствено за срока и в това се заключава връзката между двата конституционни текста. С оглед разделението на властите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностното лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Разпоредбата на чл.105, ал.3 относно "достатъчни доказателства" противоречи на принципа за разделение на властите. Дали доказателствата по едно предполагаемо престъпление и то "тежко" са достатъчни или не, може да прецени само съдебната власт.