От съдържанието на искането и уточняването му се вижда, че не се касае за допълнително тълкуване на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, а за последиците от вече извършеното тълкуване с решение № 20/1992 г. на съда. Въпросите, които искането повдига, се отнасят именно до актовете на съответните международни организации и изясняването им.
Конституционният съд е тълкувател, и то върховен, но само на Конституцията, но не и на други актове, включително от международноправно естество. Предметът на искането е извън компетентността на съда. Искането е недопустимо и делото трябва да бъде прекратено.
