Докладчик
Цанко Хаджистойчев
Подател на искането
президента на републиката

Предмет на искането

тълкуване на чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 37 от Конституцията и установяване на противоконституционност на Закона за изповеданията от 1949 г.

становище на заинтересувана страна:
образуване на дело:
особено мнение по друго определение:
друго определение:
определение по допустимост:

Решение - 5

Правото на вероизповедание е абсолютно лично, ненакърнимо и основно право на всеки български гражданин. То е ценност от висш порядък. Без гарантираното му упражняване е немислимо съществуването на гражданското общество. Правото на вероизповедание включва следните по-важни правомощия: право на свободен избор на вероизповедание; възможност за упражняване на вероизповеданията- чрез слово, печат, сдружаване. Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано по никакъв начин освен в случаите на чл.13,ал.4 и чл.37,ал.2 от Конституцията. Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление ,освен в посочените случаи. За заварените законови разпоредби противоречащи пряко на чл.13 и чл.37 от Конституцията, се прилага §3, ал.1 във връзка с чл. 5, ал.2 от Конституцията