Определение

при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 4 юли 2006 г. конституционно дело № 6/2006 г., докладвано от съдията Румен Янков.

С решение от 5.06.2006 г. Пленумът на Върховния касационен съд иска да бъде обявен за противоконституционен § 6, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България /ДВ, бр.27/2006 г./, с който е създадена нова алинея 4 на чл. 129.

Съдиите твърдят, че народните представители, със създаването на допълнителен ред за освобождаване по предложение на Народното събрание на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор в случаите на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, по същество са превишили правомощията си. Тези въпроси според тях са от компетентност на Велико Народно събрание. В тази връзка изрично се позовават на тълкуването на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, сторено с решение № 3 от 10.04.2003 г. по к.д. № 22/2002 г. и решение № 8 от 01.09.2005 г. по к.д. № 7/2005 г.

Искането е допустимо. Макар и приет по усложнената процедура на чл. 153 - 155 от Конституцията, оспореният акт на Народното събрание има характер на закон, както е посочено в нейния чл. 156. Що се отнася до съдържателната част на оспореното допълнение – дали то е в прерогативите на Велико или на Народно събрание, проверката трябва да бъде извършена при разглеждане на искането по същество.

/Само е заглавната част на искането вносителите са посочили, че е противоконституционна и т. 2 на § 6, с която е променена поредността на съществуващите ал. 4 и 5 на чл. 129. Тук става въпрос за законодателна техника — според чл. 52, ал. 3 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, когато членът се допълва с нови алинеи, точки или букви, те се поставят след наличните точки или букви. Ако това затруднява тълкуването на текста, новите подразделения се поставят на съответното място, а тези, които са след тях, се преномерират. След като очевидно не става дума за противоконституционност, юридическа аргументация за недопустимост е излишна./

Предвид предмета на делото като заинтересовани страни по делото трябва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на републиката, Министерският съвет, Върховният административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите.

По установената в Закона за Конституционен съд процедура на заинтересованите страни трябва да се изпрати препис от искането, настоящото определение, като бъдат уведомени, че в месечен срок могат да представят писмени становища.

По тези съображения на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска за разглеждане по същество искането на Пленума на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционността на § 6, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който е създадена нова ал. 4 на чл. 129.

Конституира като заинтересовани страни Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет, Върховния административен съд, главния прокурор, министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, на които да се изпрати препис от искането и от определението, като им се съобщи, че в тридесетдневен срок могат да представят писмени становища.

Председател: Неделчо Беронов