Вид на акта
особено мнение и становище по решение
Дата
20-04-2004 г.
Към дело


Особено мнение на съдията Мария Павлова

Подписах решението с особено мнение, защото считам, че искането, с което беше сезиран Конституционният съд, следваше да се остави без разглеждане по същество като процесуално недопустимо поради следното:

Член 17, ал. 1 от ЗКС изисква исканията до КС да бъдат мотивирани, а чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на КС конкретизира това изискване, като предвижда, че искането трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, върху които се основава.

В искането по к.д. № 2/2004 г. мотивите, обстоятелствената част от него, не подкрепят в никаква степен твърдението, че чл. 176, ал. 3 КСО противоречи на чл. 19 от Конституцията. В тях се обосновава икономическата и правната необходимост от отдаване под наем на инвестиционните имоти, придобити със средства на фонда за задължително доброволно осигуряване. Но атакуваната разпоредба не е пречка за отдаване под наем на такива имоти. Препятствие за установяване на наемни отношения между осигурителния фонд и пенсионноосигурителното дружество е режимът, установен от чл. 133, ал. 1 и 2 и чл. 214, ал. 4 от КСО. Осигурителният фонд е юридическо лице, което няма свои органи и неговото имущество се управлява от органите на пенсионноосигурителното дружество. Като се има предвид смисълът на посочените разпоредби, е очевидно, че чл. 176, ал. 3 от КСО не се отнася до ползване на инвестиционни имоти на осигурителния фонд по силата на наемен договор. Целта на тази разпоредба е да забрани пенсионноосигурителното дружество като юридическо лице, управляващо имуществото на фонда, да ползва инвестиционните имоти или да ги отстъпва за ползване на свързани с него лица. По този начин разпоредбата гарантира интересите на осигуряващите се лица от неизгодни за тях фактически и правни действия на пенсионноосигурителното дружество.

След като искането не съдържа относими към петитума мотиви, то представлява голословно твърдение за конституциононесъобразност на чл. 176, ал. 3 от КСО. В досегашната си практика КС счита за недостатък на искането несъответствието между мотиви и петитум, а също така и неяснотата на мотивите. В този смисъл са: Определение от 22.06.1995 г. по к.д. № 13/1995 г., Определение № 3 от 15.03.1995 г. по к.д. № 3/1996 г., Определение от 31.07.1997 г. по к.д. № 12/1997 г.

В конкретния случай недостатъкът не можеше по тълкувателен път да се отстрани.

Практика КС да се произнася по немотивирани твърдения за неконституционност и да тълкува законови разпоредби, смисъла на които искателите не са схванали, противоречи на чл. 149, ал. 1 и 2 от Конституцията и на чл. 17, ал. 1 от ЗКС.