Вид на акта
Определение
Дата
13-02-2001 г.
Към дело

Определение

София, 13 февруари 2001 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Христо Данов

Членове:

Георги Марков
Маргарита Златарева
Димитър Гочев
Людмил Нейков
Тодор Тодоров
Румен Янков
Неделчо Беронов
Живан Белчев
Стефанка Стоянова
Пенка Томчева

 

при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 13 февруари 2001 г. конституционно дело № 2/2001 г., докладвано от съдията Пенка Томчева.
Делото е образувано на 19. 01. 2001 г. по искане на 56 народни представители от XXXVIII Народно събрание. Предмет на искането е установяване на противоконституционност на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, наричан за краткост Тълкувателен закон, обн. в ДВ, бр. 108 от 29 декември 2000 г. Правното основание е чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Конституцията. Към делото е присъединено искането на съдебен състав от III отделение на Върховния административен съд по к.д. № 4/2001 г., чийто предмет е същия.
Производството е във фазата по допустимостта на искането по чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд. Тълкувателният закон съдържа член единствен, в който са посочени конкретните текстове от Закона за чужденците в Република България /обн. ДВ, бр. 153/98 г., изм. ДВ, бр. 70/99 г./, по които издадените заповеди за принудителни административни мерки не подлежат на обжалване. Отразени са и редица адресирани до съдилищата указания, свързани с постъпилите жалби срещу такива заповеди. В заключителната разпоредба е постановено, че Тълкувателният закон има действие от влизане в сила на Закона за чужденците в Република България.
Съображенията по искането в обобщен вид са в следните насоки:
1. формални, доколкото конституционните принципи и норми "изключват възможността Народното събрание да дава автентично тълкуване на своите законодателни актове", и 2. същностни, според които с атакувания Тълкувателен закон Народното събрание въвежда нови норми; като орган на законодателната власт, в нарушение на чл. 8 от Конституцията за разделение на властите, осъществява дейност, присъща на съдебната власт. Чрез съдържащите се в Тълкувателния закон предписания за начина, по който да приключват делата, образувани по такива жалби, авторите на искането виждат недопустимо вмесване в работата на независимата съдебна власт. Изречения четвърто и пето на единствения член на Тълкувателния закон са в несъответствие с чл. 127, т. 3 от Конституцията, защото чрез тях се осуетява не само правото на жалба на гражданите, но и правомощието на прокуратурата да протестира административните актове.
От изложеното е несъмнено, че фактическите и юридически изисквания по чл. 150, ал. 1, предл. 1 и ал. 2 от Конституцията, относно авторите на искането, на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията за основанието и по чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, свързани с формата и мотивировката са налице, при което искането е допустимо.
Конституционният съд счита, че посочените от авторите на искането пет страни, както и наред с тях Български хелзинкски комитет, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи, Фондация "Български адвокати за правата на човека", главният прокурор и Висшият адвокатски съвет имат отношение към предмета на искането и следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд
                                                                                            О П Р Е Д Е Л И :
Допуска за разглеждане по същество искането на 56 народни представители от XXXVIII Народно събрание и на съдебен състав от III отделение на Върховния административен съд за обявяване за противоконституционни всички разпоредби на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, обн. ДВ, бр.108 от 29 декември 2000 г.
Конституира като заинтересувани по делото страни: Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, Фондация "Български адвокати за правата на човека", Български хелзинкски комитет, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет.
Преписи от искането и от настоящото определение да се изпратят на посочените страни,като им се съобщи за възможността в 14-дневен срок да предоставят на Конституционния съд писмени становища.
Да се изпрати препис от настоящото определение на подателите на искането за писмено становище в същия срок.


Председател: Христо Данов