ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Димитър Гочев по к.д. №32/1998 г.
Подписал съм решението по конституционно дело №32 от 1998 г. с особено мнение по следните съображения:
За да се приеме, че разпоредбите на чл. 90а и чл. 91а от Закона за наследството в атакуваните им части не противоречат на Конституцията, в мотивите на решението се сочи, че реформата в наследственото право по отношение на наследяването на реституираните имоти, направена със ЗИДЗН (ДВ, бр. 60/92 г.), въвежда фикцията на чл. 91а и изр. 2 ЗН. Съгласно тази фикция имотите, за които се отнасят атакуваните разпоредби, съставляват “новооткрито наследство”. Прави се изводът, че щом тези имоти са “новооткрито наследство”, е отпаднало значението на обстоятелството, че по отношение на тези имоти като включени навремето в ТКЗС, за тях собствениците им не са загубили правото си на собственост. За тях са създадени “специални правила” за наследяване.
Атакуваните разпоредби са противоконституционни и те са в нарушение на чл. 17 от Конституцията.
Правата на собственост върху имоти, които са били внесени в ТКЗС в пълния им размер, са възникнали за приобретателите по договор за продажба на наследство, както и за наследници при отказ от наследство от страна на другия наследник към момента на влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 17/91 г.).
С разпоредбите на чл. 90а и чл. 91а ЗИДЗН (ДВ, бр. 60/92 г.) много по-късно се обявява, че сделките, с които купувачите на наследство и наследниците след отказ на друг наследник от наследство са станали собственици в пълен обем след влизане в сила на ЗСПЗЗ, нямат действие.
С това се посяга непозволено от гледна точка на Конституцията на правото на собственост на тези лица.