Вид на акта
особено мнение и становище по решение
Дата
01-01-1970 г.
Към дело

 

СТАНОВИЩЕ
на съдията Румен Ненков по к.д. № 7/2010 г.

Аналогично на особеното ми мнение по к.д. № 10/2009 г. и становището ми по к.д. № 8/2010 г., намирам, че искането е направено от лице извън кръга по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, а това съставлява още едно основание да бъде отклонено и производството по делото – прекратено при условията на чл. 26, ал. 1, алт. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.От разпоредбата на чл. 112 от ЗИНП не следва, че онези, които са заинтересовани да оспорят законността на обявените изборни резултати, могат да използват лицата или органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията като „пощенска кутия” с оглед препращане на изготвено от тях искане на Конституционния съд. Законът им предоставя само инициативата за започване на конституционно производство. Недоволството им може да бъде уважено от орган или група лица по чл. 150, ал. 1 от Конституцията чрез изготвяне на съответно мотивирано искане до Конституционния съд, но може и да бъде отхвърлено от същите. Затова органът или лицата, чрез който е направено оспорването, са длъжни да проверят не само допустимостта му от гледна точка на легитимация, правен интерес, срок и пр., но и по същество да решат дали приемат или отхвърлят фактическите и правните съображения на оспорващия.Произнасянето на Конституционния съд в изпълнение на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията е възможно тогава, когато е сезиран с искане на органи или група лица, визирани в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. В настоящия случай компетентният държавен орган (главният прокурор) не е изготвил такова искане и дори не е изразил изрично подкрепата си за фактическите и правните съображения на заинтересования Рушен Риза, оспорващ законността на допълнително обявените от ЦИК на 19.02.2010 г. частично променени резултати от парламентарните избори, проведени на 5.07.2009 г. Поначало Конституционният съд не е сезиран надлежно, за да пристъпи към преценка на други предпоставки за допустимост.Същевременно съм съгласен с крайното заключение на мнозинството, че като цяло искането е недопустимо. В едната си част то наистина съдържа нови претенции за проверка на законността на изборите в избирателни секции, които са били извън обхвата на проверката, приключила с постановяване на решение № 2/2010 по к.д. № 10/2009 г. на Конституционния съд. Тези претенции не подлежат на разглеждане, защото са просрочени – не са били направени в 14-дневния срок по чл. 112 от ЗИНП от първоначалното обявяване на цялостните изборни резултати. С другата част на искането – за повторно включване на 18358 гласа, отчетени като действителни по съставените протоколи за изборите в 23 секции в Република Турция, впоследствие касирани с решението по к.д. № 10/2009 г. на Конституционния съд, фактически се претендира преразглеждане по същество на същото конституционно решение, надлежно изпълнено с оспореното решение на ЦИК от 19.02.2010 г. за обявяване на частична промяна в изборните резултати. По силата на чл. 21, ал. 5 от ЗКС обаче и тази претенция е недопустима.

Съдия: Румен Ненков