Определение

при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание, проведено на 19 март 1998 г., конституционно дело №7/1998 г., докладвано от съдията Александър Арабаджиев.

Делото е образувано на 26 февруари 1998 г. по искане на 50 народни представители от XXXVIII Народно събрание, направено на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

Искането има за предмет разпоредбата на §20 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс ЗИДНПК - ДВ, бр. 21 от 20 февруари 1998 г., с която се създава чл. 349, ал. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Конституционният съд констатира, че с §20 ЗИДНПК се изменя изцяло глава седемнадесета от Наказателно-процесуалния кодекс /"Преглед по реда на надзора"/ и се въвежда касационното производство, каквото е новото наименование на тази глава. От съдържанието на искането е ясно, че то е насочено срещу ал. 2 и 3 на новосъздадения чл. 349 НПК, озаглавен "Предмет на касационното обжалване". С тези разпоредби се предвижда, че /а/ не подлежат на касационно обжалване присъдите, по които е наложено наказание глоба до 500 000 лева /ал. 2/, както и /б/ че касационната инстанция може да не образува касационно производство в случаите, когато е наложено наказание лишаване от свобода до една година или друго по- леко наказание, когато е присъдено обезщетение поотделно до 600 000 лева или когато повторно обжалваната присъда за утежняване положението на подсъдимия е същата, еднаква или по-благоприятна за него от веднъж отменената по същото искане /ал. 3/.

В искането са изложени съображения, с оглед на които се поддържа, че двете разпоредби са противоконституционни. Посочени са и конституционните разпоредби, които според авторите на искането са нарушени - чл. 119, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и 2 и чл. 124. Искането съдържа и изброяване на заинтересуваните страни, които според направилите го трябва да вземат участие по делото.

Конституционният съд намира, че искането е допустимо и следва да бъде допуснато за разглеждане. То е направено от оправомощен съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект, има за предмет правомощие на съда, предвидено в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/ и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на конституционния съд /ПОДКС/.

Предвид на предмета на искането, респективно на материята, която се урежда от разпоредбите, срещу които то е насочено, като заинтересувани страни, които да изразят становище по делото, трябва да бъдат конституирани Народното събрание, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, Върховният касационен съд, главният прокурор и Висшият адвокатски съвет.

По тези съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ :

Допуска за разглеждане по същество искането на 50 народни представители за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 349, ал. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, създадени с §20 ЗИДНПК /ДВ, бр. 21 от 20 февруари 1998 г./.

Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, Върховния касационен съд, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет.

Преписи от искането и от настоящето определение да се изпратят на заинтересуваните страни, като им се съобщи, че им се дава възможност в 14-дневен срок да изразят становище по делото.

Препис от определението да се изпрати и на народните представители, направили искането, които в същия срок могат да изложат допълнителни съображения.

Председател: Живко Сталев