Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС), според която съдебните решения по установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка са окончателни, е противоконституционна.
Съображенията ми за това са следните. Правото на обжалване е основно конституционно субективно право, което принадлежи на всеки гражданин и юридическо лице. Това право е средство за защита срещу нищожни, недопустими или неправилни решения на съда или административните органи. Ограничаването му е допустимо само при наличието на определени конституционни основания за това и може да става само със закон. Конституционният съд е компетентен да преценява конституционосъобразността на въведено със закон ограничение, като изследва всеки конкретен случай за наличието на такива конституционни основания.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 17, ал. 5 ЗУКТС изключва възможността за каквато и да е защита срещу нищожни, недопустими или неправилни решения на компетентия окръжен съд. Такава защита беше възможна по реда на извънредните способи преди въвеждането на триинстанциионно производство. С отпадането на извънредните способи за контрол върху нищожни, недопустими или неправилни решения отпадна и единствената възможност за защита срещу такива решения.
Следва да се акцентира върху обстоятелството, че разпоредбата на чл. 17, ал. 5 ЗУКТС не е отклонение от триинстанционното производство, а изключва защитата срещу порочни решения. Окръжният съд е единствената инстанция и всяка негова грешка е фатална.
Ограничаването на правото на обжалване не може да бъде аргументирано с обществен интерес. Ако решението на окръжния съд е нищожно, недопустимо или неправилно и с него една законна стачка е обявена за незаконна , очевидно се уврежда правото на стачка, гарантирано в чл. 50 от Конституцията. Едва ли може да се поддържа, че съществува обществен интерес от нищожни, недопустими или неправилни съдебни решения.
От друга страна, ако с нищожно, недопустимо или неправилно решение една незаконна стачка е обявена за законна , изключването на обжалването води до злоупотреба с правото на стачка и лишава от право на защита лицата, които са предявили иск по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС – работодателят или работниците, които не стачкуват.
В двата случая съществуването на едно порочно решение в правния мир е нарушение на установения принцип в чл. 121, ал. 2 от Конституцията, според който “Производството по делата осигурява установяването на истината”.
От друга страна, бързото съдебно уреждане на спора ще предотврати евентуални вреди от незаконната стачка, и то единствено в хипотезата на обявена и започнала стачка, но не и при завършила такава. Необжалваемостта на решенията относно вече завършили стачки е очевидно безсмислена и не може да бъде обоснована с никакъв обществен интерес.
По изложените съображения считам, че разпоредбата на чл. 17, ал. 5 ЗУКТС противоречи на чл. 50 и чл. 121, ал. 2 от Конституцията.
Същевременно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 ЗУКТС не съответства на общопризнатата норма на международното право , според която “Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията и закона” – чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека. Едва ли е необходимо да се повтарят изложените аргументи, за да се доказва, че порочното съдебно решение, което не подлежи на какъвто и да е контрол, не може “ефективно” да възстанови и защити правото на стачка.