Особено мнение на съдията Асен Манов
Намирам, че искането за установяване на противоконституционност на чл. 33, ал. 3 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) не противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията и е неоснователно.
Самият чл. 60, ал. 1 от Конституцията предвижда размерът на данъците да се определя в абсолютен размер, еднакъв за всички данъкоплатци, а в определени граници (с установени минимум и максимум) да се определи и конкретният данък. Това следва от съдържащото се в текста изискване данъците да бъдат съобразени с доходите и имуществото на гражданите. За да се спази това изискване е необходимо облагателният орган да може да определи по-висок или по-нисък данък в зависимост от имущественото състояние на данъкоплатеца. Тази възможност следва да бъде осигурена в съответния закон. Именно това е направено с чл. 31 т. 3 - 7 ЗОДФЛ, като размерът на патентния данък за определени занятия и дейности е определен "от - до", а с чл. 33, ал. 3 е предвидено конкретният размер на данъка да се определя от общинските съвети. По този начин разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията не само не се нарушава, а напротив - прилага се в нейната пълнота, защото се държи сметка за изискването данъците да се определят индивидуално при съобразяване с имущественото положение на данъкоплатеца.
Конституционното изискване данъците да се определят по вид и размер със закон е спазено в чл. 31, т. 3 - 7 ЗОДФЛ и с този текст се изчерпват задълженията на законодателя по чл. 60, ал. 1 от Конституцията. По-нататъшните действия - индивидуализирането на данъците с оглед икономическата ситуация в общините и материалните възможности на данъкоплатците е въпрос на събиране на данъците и няма пречка той да бъде възложен на общинските съвети.