Особено мнение на съдията Тодор Тодоров
Разпоредбата на чл. 47в ЗП, според която “Размерът на получаваните една или повече пенсии не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия” е противоконституционна.
Съображенията, които споделям, са изложени достатъчно ясно от съдията-докладчик по делото във втория предложен от него вариант за решение. Правото на пенсия е основно конституционно право и не може да бъде накърнявано – чл.51, ал.1 от Конституцията. Размерът на пенсията е основен елемент на това право. Той се определя от размера на осигурителната вноска и ограничаването (намаляването) му съставлява нарушение на основно конституционно право.
От друга страна, размерът на пенсията отразява приноса на съответното лице в обществения продукт през периода на неговата трудова активност. Намаляването на пенсията до трикратния размер на т.нар. “социална пенсия”, която се изплаща по хуманни съображения и на лица, някои от които никога през живота си не са работили, е израз на уравниловъчно мислене и нарушава основния конституционен принцип на справедливостта – преамбюл на Конституцията.
Всъщност Конституционният съд вече се е изказвал срещу законовото ограничаване на размера на пенсията. В неотдавнашното си Решение №12 от 1997 г. по к.д. №6 от 1997 г. (ДВ, бр.89 от 1997 г.) съдът изрично е посочил: “За да се обоснове конституционноправната оправданост на произтичащото от чл. 50, ал. 1 и 2 ЗП намаляване (ограничаване) на придобитата пенсия, вкл. до степен на пълния й размер, е необходимо или пряко или поради действието на друга конституционна норма (основно начало или основно право) самата Конституция да допуска това. Съображението, че оспореното разрешение се основава на логиката или характера на действащата у нас система на обществено (пенсионно) осигуряване не е от конституционноправен порядък…единствено Конституцията може да допусне такова накърняване, основавайки се на съображения, които са свързани със защитата на друг конституционноправно значим обществен или личен интерес” (курс. м. – Т.Т.). Категоричната позиция на съда в цитираното решение е, че ограничаването на размера на пенсията е допустимо само на конституционноправно основание и че при контрол за конституционосъобразност са недопустими съображения, основани на “действащата у нас система на обществено (пенсионно) осигуряване” – обратно решението по това дело.
В съответствие с така установената си практика съдът беше длъжен да посочи в решението си по това дело конституционноправни основания, за да приеме, че размерът на получаваната пенсия следва да се определя в ограничен размер, непропорционално на осигурителните вноски и в нарушение на принципа на справедливостта. В дебатите по това дело такива основания не бяха посочени от почитаемите ми колеги, поради което считам, че искането следваше да бъде уважено и разпоредбата на чл.47в ЗП обявена за противоконституционна.