Особено мнение на съдията Пенчо Пенев
Считам, че разпоредбите на чл. 2, т. 5, 6 и 7 противоречат на Конституцията. Поначало Законът за достъп до документи на бившата Държавна сигурност не държи сметка за конституционния принцип за разделение на властите. Не намирам, че е конституционосъобразно комисия, състояща се само от представители на изпълнителната власт, да може да прави проверка, а в крайна сметка и преценка относно сътрудничеството на бившата Държавна сигурност от страна на висшите магистрати. Не променя нещата и обстоятелството, че се предвижда огласяването на резултатите да стане пред Народното събрание.
По мое мнение евентуално конституционосъобразната процедура би била, ако досиетата на висшите магистрати се проверяваха и отваряха от независима обществено-държавна комисия с участието и на представители на самата магистратура, като се гарантира в закона и правото им на защита. Докато един депутат, който чуе името си в залата на Народното събрание, може все пак да излезе и да даде обяснения, да опровергае твърдени факти или обстоятелства, то дори и подобна квазизащита е невъзможна за магистрат, който би попаднал в подготвения от комисията и огласен пред Народното събрание списък.
По тези съображения считам, че съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурорите от Главна прокуратура и директорът на Националната следствена служба и неговите заместници като представители по Конституция на съдебната власт трябва да бъдат изключени от категорията лица, за които се извършва проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност, както отбелязах, главно заради противоконституционността на процедурата, предвидена в настоящия закон.
На особено мнение съм и по чл. 5 и чл. 6 от закона. Съгласно чл.5 "Резултатите от извършената проверка за лицата, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, се докладват от министъра на вътрешните работи пред Народното събрание", а според чл. 6 "Докладът по чл. 5 съдържа: 1. трите имена по паспорт и ЕГН; 2. заеманата длъжност по чл. 3, ал. ; 3. качеството на лицето по § 1 от допълнителните разпоредби; 4. структурната част на бившата Държавна сигурност; 5. периода от време за качеството по § 1 от допълнителните разпоредби".
Считам тези два текста за противоконституционни, тъй като те предвиждат процедура на огласяване на проверката за лицата, които визира законът, която по дълбоката си същност е противоконституционна. Няма съмнение, че огласяването на едно сътрудничество с бившата Държавна сигурност е уронващо честта, името и престижа на съответния гражданин. Законът трябваше да осигури ефикасна предварителна защита за всички лица, които попадат под ударите на закона, за да гарантира както признатото конституционно право на защита, така и конституционното право на лична чест, добро име и достойнство. Процедурата, предвидена в чл. 5 и чл. 6, поради тези съображения е противоконституционна.