становище по решение

Становище на съдиите Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов и Маргарита Златарева по чл. 9, ал. 1, т. 5 от Закона за банките

Към изискванията, на които трябва да отговарят членове на управителния съвет или на съвета на директорите на банка разпоредбата на чл. 9 ал. 1, т. 5 Закон за банките прибавя и условието: да не са били през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен съвет.

Подателите на искането поддържат, че разпоредбата противоречи на принципа на равенство - в чл. 6 Конституцията и на правото на труд и избор на професия, гарантирано от чл. 48 Конституцията.

В решение 14/92 г. по к.д. 14/92 г. Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 Конституцията, установяващ принципа за равенство и е приел, че изброените ограничения на правата или създаване на привилегии , изрично забранени от Конституцията са изчерпателно изброени. Ограничения, различни от посочените в чл. 6, ал. 2 и привилегии, основани на други социални признаци Конституцията не изключва. Съдът е изходил от разбирането, че забраната за ограничаване на правата в Конституцията почива на социални признаци.

Използувайки цитираното задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 Конституцията изразителите на настоящото становище застават зад позицията, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 Закон за банките не се нарушава принципа за равенство между всички граждани. Установеното с текста изискване към членовете на УС и КС на банка не се обхваща от изброените забрани по чл. 6, ал. 2 Конституцията. Нещо повече, то не лежи в плоскостта на някакви социални признаци. То е свързано с определен вид търговско състояние на банка като вид търговски субект - несъстоятелността и се вписва в правилата на търговското право, регламентиращи последиците от успешно проведено съдебно производство за универсалното принудително изпълнение на всеки търговец.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 Закон за банките не противоречи и на конституционно гарантираното право на труд и на свободен избор на професия в чл. 48 Конституцията. Ограничаване на възможността за заемането на определена длъжност не лишава лицето от право на труд, включително и в същата икономическа област - банково дело. Членството в управителен или контролен орган на банка не е вид професия, от избора на която атакуваният текст лишава определен кръг лица. Касае се до длъжност, за заемането на която законодателят установява по-високи изисквания и тази законодателна преценка не може да се откаже, защото тя се явява в сферата на една целесъобразност, а не на конституционносъобразността на създадения законов текст.

Разпоредбата може да се разглежда и като изискване за необходими професионални качества при заемане на определена длъжност, липсата на които води до допускане на известни ограничения. А признакът професионализъм не е включен в забраните по чл. 6, ал. 2 Конституцията.

Поставя се въпроса - свързана ли е разпоредбата с вина на лицата, участвуващи в управителните или контролни органи на фалиралата банка, което е основанието за невъзможността те отново да заемат същата длъжност.

Изразителите на становището са на мнение, че разпоредбата не може да се свърже с понятието вина по смисъла на наказателния кодекс /по който фалитът е обявен вече за съставомерно деяние/. Не е налице и класическия вид на вината в гражданското право. В случая е налице продължаване на законово установената в търговското право презумпция за отговорност, поради несъстоятелност.

Много са примерите в ТЗ, които свързват производство по несъстоятелност с негативни последици: за обявения в несъстоятелност търговец, за управителя още в една от фазите на процеса, дори за починал търговец или прекратено дружество при данни за неплатежоспособност. След прекратяване на производството и при наличие на неудовлетворени кредитори, съдът постановява заличаване на търговеца - чл. 235, ал. 2 ТЗ. След откриване производството или при обявяване на несъстоятелността длъжникът може да бъде лишен да управлява предприятието си - чл. 635, ал. 2 ТЗ, чл. 711, ал. 1, т. 3, 4 ТЗ. При наличие на неплатежоспособност производство се открива и спрямо починал едноличен търговец или прекратено дружество - чл. 611, ал. 1 ТЗ. Общото в тези примери е че не се търси вина в гражданскоправен смисъл спрямо търговеца- бил той едноличен или ЮЛ, спрямо управителя, респ. управителния орган на търговеца. Защото има неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ. Наличието на неплатежоспособност е укоримо както за самия търговец, така и за неговите управителни органи, включително и когато членовете им не са съдружници или акционери в неплатежоспособното дружеството.

Защо тази укоримост на разпоредбите на търговското право, свързана с несъстоятелността на всякакъв вид търговци да не се разпростре и спрямо управителните органи на едно от най-сложните и икономически значими капиталови дружества - акционерното дружество , когато има за предмет банкова дейност. Засилената строгост на закона спрямо този вид АД е проведена и при производството по несъстоятелност за банки - чл. 79 и сл. Закон за банките.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 Закон за банките не лишава лицата от право да бъдат членове на управителни и контролни органи на банка безусловно.

Съгласно §18 Допълнителни разпоредби на Закон за банките ограничителните разпоредби на чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗБ могат да отпаднат при определените в текста условия с решение на управителния съвет на БНБ. Очевидно банковия надзор на Централната банка спрямо останалите банки и други финансови учреждения в страната, представляващ намесата на държавата във финансовия сектор е продиктувана от съображения за икономическа стабилност. Такива са съображенията на законодателя, послужили при създаване на по- високите изисквания към членовете на управителните и контролни органи на банка.

С оглед изложените съображения, съставителите на становището приемат, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 Закон за банките не е в несъответствие с Конституцията.