Определение

при участието на секретар-протоколиста Лидия Здравкова разгледа в закрито заседание на 04.07.1996 г., конституционно дело № 11/96 г., докладвано от съдията Пенчо Пенев.

Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България за задължително тълкуване на чл. 129, ал. 2 и чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 98 и чл. 102, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията. Във връзка с това са поставени следните конкретни тълкувателни питания: 1. Следва ли да се приподписва указът на президента на Република България, издаден по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, и от кого, ако е необходимо, и 2. Какво е правното значение на приподписването на указа на президента на Републиката и отказът за приподписване отразява ли се на неговата валидност?

Поискано е обявяването на противоконституционността и на т. 2 от Решение на Народното събрание от 28.06.1996 г., публикувано в Държавен вестник, бр. 56/02.07.1996 г., като се твърди, че в атакуваната част това решение противоречи на основния принцип за разделение на властите и представлява вмешателство в работата на независимата съдебна власт. Такова искане са отправили и група народни представители, по повод на което бе образувано к. д. № 12/96 г., присъединено с определение на съда от 04.07.1996 г. към настоящото.

Съдът счита направените искания за допустими. По направеното искане за тълкуване на посочените конституционни текстове е налице правен интерес, съществува годен предмет на тълкуване, вследствие на което Конституционният съд трябва да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.

Второто искане също е допустимо, тъй като е направено от субекти, правно легитимирани да го направят, като атакуваният акт е от категорията на тези, по чиято конституционосъобразност съдът е компетентен да се произнася.

Като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, Висшият съдебен съвет, Върховният съд и министърът на правосъдието.

Необходимо е да се приложат като доказателства по делото стенографските протоколи на Народното събрание от обсъжданията и приемането на текстовете от Конституцията, чието тълкуване се иска.

Водим от горното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане искането на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 129, ал. 2 и чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 98 и чл. 102, ал. 1 и 3 от Конституцията, като при това се отговори на следните конкретни въпроси: 1. Следва ли да се приподписва указът на президента на Република България, издаден по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, и от кого, ако е необходимо, и 2. Какво е правното значение на приподписването на указа на президента на Републиката и отказът за приподписване отразява ли се на неговата валидност?

Допуска искането на главния прокурор и групата народни представители от 37-о народно събрание за обявяване противоконституционността на т. 2 от Решение на Народното събрание от 28.06.1996 г., публикувано в Държавен вестник, бр. 56/02.07.1996 г.

Да се изискат и приложат като доказателства по делото стенографските протоколи от Великото народно събрание по обсъждането и приемането на конституционните текстове, за които е допуснато искането за тълкуване.

Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Върховния съд и министъра на правосъдието.

Преписи от настоящото определение и от направените искания да се връчат на заинтересуваните страни, главния прокурор и народния представител Йордан Соколов като представител на групата депутати, подали искането.

Дава възможност на искателите и на заинтересуваните страни в 14-дневен срок да представят писмени становища по съществото на направените искания.

Председател: Асен Манов