Вид на акта
особено мнение и становище по решение
Дата
03-10-1995 г.
Към дело


Особено мнение на съдията Тодор Тодоров

Особеното мнение е по т.2 от диспозитива, с която се обявява за противоконституционна нормата на чл.25 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според този член "Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието".

Съдът правилно приема, че понятието "административно обслужване" в чл.25 ЗСВ обхваща дейности "извън непосредствената властническа дейност на органа... и извън издръжката на персоналния субстрат на самия орган". Според съда "се касае за две основни съставки: а)канцеларско-помощен персонал и б) материално-техническа база". Приема се, че чл.25 ЗСВ води до "разделяне" на бюджетната издръжка на Висшия съдебен съвет (ВСС) - "отчасти по бюджета на съдебната власт и отчасти по бюджета на Министерския съвет". Конституционният съд счита, че така чл.25 ЗСВ създава "абстрактна юридическа конструкция"; "още по-невъзможно е такава конструкция да се приложи на практика". В резултат съдът извежда противоконституционността на оспорваната норма от предположението , че "чрез чл.25 ЗСВ се правят начални стъпки" Министерството на правосъдието "да управлява" съдебната власт. В това съдът съзира заплаха за конституционния принцип за разделение на властите.

Не споделям посочените съображения. Съдът не може да постановява решения и да обявява законови норми за противоконституционни въз основа на предположения. Разделението на властите, предвидено в чл.8 от Конституцията, не изключва оперативното им взаимодействие. "Административното обслужване" не е "администриране", управление на ВСС. По своя характер то е една подчинена, помощна дейност , която може да бъде финансирана и чрез бюджета на Министерството на правосъдието. Абстрактна и напълно откъсната от действителността не е нормата на чл.25 ЗСВ, а аргументацията в мотивите на съда. Пресилено е предположението, че включените в бюджета на Министерството на правосъдието средства за кламери и за възнаграждение на секретарките, които водят протоколите от заседанията на ВСС, заплашват независимостта на съдебната власт.

Съдът не обсъди в решението си правната уредба през цялото съществуване на ВСС от създаването му със Закон за Висшия съдебен съвет (ЗВСС) през 1991 г. до влизането в сила на ЗСВ през юли 1994 г. Ако беше сторил това, щеше да си спести поне абсурдните твърдения за абстрактност и неприложимост на чл.25 ЗСВ. Сегашният член 25 ЗСВ буквално възпроизвежда чл.8 ЗВСС (ДВ, бр. 74 от 1991 г.). През този период ВСС е разполагал със самостоятелен бюджет, но административното му обслужване се е осъществявало от Министерството на правосъдието. Няма никакви данни за каквито и да е проблеми в практическото прилагане на тази уредба. Следователно възприетата в чл.25 ЗСВ конструкция не е абстрактна, както твърди съдът, а действителна и проверена в практиката. Прилагането й в нито един момент не е застрашило дейността на ВСС или независимостта на съдебната власт.

Поради изложените съображения оставам с особено мнение.