определение

при участие на секретар-протоколчика Снежана Петрова.

Постъпило е искане от група от 59 народни представите­ли от 36 Народно събрание, с което на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България се иска установяване противоконституционността на Закона за изповеданията, приет на 24.02.1949 г., изменен и допълнен през 1950 и 1951 г.

В обстоятелствената част на искането се посочват текстове от закона, които според молителите противоречат на сега действуващата Конституция. В допълнение към искането на групата народни представители от 23.04.1992 г., подписано по тяхно пълно­мощие от депутата Константин Аджаров се прави уточнение, че не се иска обявяването на Закона за изповеданията като противоконституционен изцяло, а само на посочените в искането разпо­редби от него. Прави се предложение за конституиране на заинтере­совани от решаването на делото институции.

Искането е направено от необходимия брой народни представители в съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Налице са предпоставките, за да бъде образувано производство за решаване въпроса относно допустимостта му с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията във връзка с чл. 25, ал. 1, буква "а" от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.

         Освен посочените в допълнителната молба на групата депутати заинтересовани институции, а именно: Министерски съвет, Светия Синод на Българската православна църква, Католическата църква, Евангелистката петдесятна църква и Главното мюфтийство, като заинтересована страна следва да се конституира по делото и Народ­ното събрание, доколкото атакуваните разпоредби са такива на закон, приет през 1949 г. от Шестото Велико Народно събрание.

        Съгласно установената практика на съда на заинтересова­ните страни трябва да бъде даден 10-дневен срок за изпращане на писмени становища относно допустимостта на искането. При това е необходимо да се вземе отношение по въпроса дали Конституционният съд е компетентен да се произнася относно конституционосъобразността на закони, които са влезли в сила и действуват преди приемането на Конституцията с оглед разпоредбата на §3, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 5, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Консти­туцията.

         Водим от изложените съображения Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

        Приема за разглеждане във фазата по допустимостта направеното от група депутати от 36-ото Народно събрание искане за установяване на противоконституционност на посочените в него разпоредби от Закона за изповеданията.

        Конституира като заинтересовани страни по делото Народ­ното събрание, Министерският съвет, Светият Синод на Българска­та православна църква, Главното мюфтийство, Католическата църква и Евангелистката петдесятна църква.

        В 10-дневен срок от уведомяването им и получаване препис от настоящото определение заинтересованите страни могат да представят писмени становища и доказателства, както и да изразят отношението си по правния въпрос във връзка с допустимо­стта на искането, така както е посочен в обстоятелствената част на определението.

        След изтичане на 10-дневния срок делото да се доклад­ва за насрочване съгласно чл. 25, ал. 1, буква "а" от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.