Особено мнение на съдията Асен Манов
Намирам, че е основателно искането на главния прокурор на Републиката за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Член 18, ал. 1 ЗСРС допуска при определени обстоятелства да се използват специални разузнавателни средства и без разрешение на органа по чл.15 ЗСРС, въз основа само на разпореждане на министъра на вътрешните работи. При това тази възможност е предвидена за всички видове специални разузнавателни средства и независимо от това, какви основни права на гражданите се засягат при прилагането им. Текстът не държи сметка за различията в режимите, при които според Конституцията е допустимо накърняването на такива основни права. Така, след като с чл.32, 33 и 34 от Конституцията са обявени за неприкосновени личният живот на гражданите, техните жилища и свободата и тайната на кореспонденцията им и на другите съобщения, с отделни разпоредби и по различен начин се установяват изключенията от тези правила. Що се отнася до личния живот на гражданите, с ал. 2 на чл. 32 е предвидено, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран и пр. "освен в предвидените от закона случаи". Предоставено е следователно на законодателя да определи обстоятелствата и режима, при които може да се наруши личният живот на гражданите. Съгласно ал. 2 на чл. 33 неприкосновеността на жилището също може да бъде накърнена, като при определени обстоятелства може да се влиза и остава в жилището без съгласие на неговия собственик, включително и "без разрешение на съдебната власт". И в двата случая разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗСРС е в синхрон със съответните конституционни разпоредби. В първия случай това е така, защото необходимостта от предварително разрешение е предоставено да се реши от законодателя. А във втория случай такова разрешение дори не е необходимо според самата Конституция.
Не така стоят нещата, когато се касае до накърняване на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Според изричния текст на чл.34, ал.2 от Конституцията това може да стане "само с разрешение на съдебната власт". Възможност за създаването със закон на изключение от това изискване не е предвидена. Поради това, като е допуснато с чл. 18, ал. 1 ЗСРС, че и в хипотезата на чл.34 от Конституцията специалните разузнавателни средства - проверка на кореспонденцията, подслушване на телефонни разговори и др. под. - могат да се използват и без разрешението на органа по чл. 15 ЗСРС (съответния съдебен орган), е нарушена съществено конституционна разпоредба на чл. 34, ал. 2. Именно затова би следвало чл. 18, ал. 1 ЗСРС да бъде обявен за противоконституционен.