Определение

при участието на секретар-протоколчика Енита Еникова в закрито заседание, проведено днес, разгледа докладваното от съдията Цанко Хаджистойчев к.д. №20/1993г.

Делото е образувано по искане № 11-03-0105/04.10.1993 г. на Стоян Александров — министър на финансите, постъпило на 07.10.1993 г. в съда.

Искането е за тълкуване разпоредби на Закона за данък върху общия доход и Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Иска се от Конституционния съд да се произнесе „как следва да се прилага Законът за данък върху общия доход и да бъдат ли облагани обезщетенията на репресирани лица“.

Конституционният съд намира искането за недопустимо.

Не е налице оправомощен субект на инициатива. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията и чл, 16 ЗКС Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, а при спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията и по искане на общинските съвети. Министрите не са овластени с такова правомощие.

Искането не подлежи на разглеждане от Конституционния съд и поради своя предмет. Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията. Исканото тълкуване не влиза в правомощията на съда по чл. 149 от Конституцията и чл. 12 ЗКС. На тези основания производството трябва да бъде прекратено.

Поради изложеното Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отклонява искането на министъра на финансите № 11-03-0105/04.10.93 г, като недопустимо.

Прекратява производството по к. д. № 20/1993 г. и връща искането на подателя заедно с препис от определението.

Определението е окончателно.

Председател: Асен Манов