Особено мнение на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети по Решение № 14/2026 г. по к.д. № 14/2025 г.
Подписваме с особено мнение Решение № 14/2026 г. по к.д. № 14/2025 г., с което се отхвърля искането за установяване на противоконституционност на чл. 8, ал. 1, 5 и 6 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) в оспорената част относно оправомощаването на Народното събрание да избере с решение председателя на Агенцията. Според нас тези разпоредби противоречат на основни начала на Конституцията – народния суверенитет и опазването на националното и държавното единство. В обобщен вид доводите за този извод са следните:
Основният закон не посочва органа, който следва да избере или назначи ръководителите на службите за сигурност. Преценката е на Народното събрание, включително и по отношение на това дали самият парламент да извърши избора (чл. 84, т. 8 от Конституцията) или да бъдат назначени от президента на Републиката (чл. 98, т. 7 от Конституцията). Когато правят посочената преценка, народните представители са обвързани от буквата и духа на Конституцията, който включва необходимостта да се гарантира националната сигурност. Затова преценката кой орган да определя ръководителите на службите за сигурност, в случая на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), не е въпрос единствено на неограничената воля на Народното събрание. На Агенцията са възложени „дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред“ (чл. 4, ал. 1 ЗДАНС). Особеностите на тези дейности следва да се вземат предвид, като не само се декларира, а се гарантира, че те ще бъдат изпълнявани професионално, ефективно и независимо.
С изменението на чл. 8, ал. 1, 5 и 6 ЗДАНС Народното събрание допълва своите конститутивни правомощия и дава демократична легитимност на избираните от него държавни органи. В настоящото производство обаче възниква въпросът дали този избор е съвместим с държавния суверенитет при променената уредба в чл. 65, ал. 1 от Конституцията, с която отпадна изискването народните представители да имат само българско гражданство (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г.). Както посочва Конституционният съд, „[п]о своя характер упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта. Съмнително е доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост. Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чужда държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава“ (Решение № 15/1995 г. по к.д. № 21/1995 г.).
По изложените съображения именно новото конституционно положение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията води до противоречие с оправомощаването на народните представители да избират председателя на ДАНС. С установяването на политико-правна връзка с друга държава лицето става носител на права и задължения, които произтичат от правото на тази държава. Когато лица с двойно гражданство заемат висши длъжности в държавата и от взетите от тях решения зависи и това кой ще оглави органа, осъществяващ дейности за защита на националната сигурност, проблемът е на конституционно равнище, на служенето на публичния интерес, на интереса на суверена, който е пряк или косвен източник на овластяването.
Не споделяме твърдението в мотивите на решението, че „[д]ори да се допусне, че съставът на Народното събрание е само от лица с двойно гражданство, следва да се отчита, че парламентарният мандат на всеки един от народните представители произтича от волята на гражданите, проявена в проведените общи избори. Народните представители, представлявайки целия народ, са задължени да действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения (чл. 67, ал. 1 и 2 от Конституцията), т.е. да съобразяват ценностите, предвидени в преамбюла на Конституцията“. Точно същите доводи могат да бъдат отнесени към депутатите – граждани на други държави – да се съобразяват с политико-правната връзка, създадена по силата на другото им гражданство. Затова и доводите в мотивите на решението са декларативни, но сами по себе си не са конституционни гаранции. Дори притежаването на само едно гражданство да не е достатъчна гаранция за лоялност на лицето към държавата, то е необходимо юридическо условие, на което трябва да отговарят лицата, които определят ръководителите на службите за сигурност. Притежаването и на друго гражданство създава политико-правна връзка с друга държава, на която също се дължи лоялност, и това може да се окаже непреодолим проблем при противоречащи си интереси на двете държави.
Поставянето на избора на председателя на ДАНС в зависимост от решение на мнозинството на народните представители, за които няма конституционно ограничение да имат и друго гражданство освен българско, поражда риск за националното и държавното единство на Република България и за държавния суверенитет. Това, че за ръководителя на ДАНС се запазва законовото изискване да е само български гражданин, не е достатъчно, защото неговият избор е функция на волята на тези, които го избират, а за тях същото изискване е отпаднало. Ето защо действащата конституционна уредба, допускаща двойно гражданство на народните представители, не позволява Народното събрание да избира ръководителите на службите за сигурност.
Освен това разпоредбата на чл. 69 от Конституцията освобождава народните представители от наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията в Народното събрание. „Наказателната неотговорност представлява забрана за търсене на наказателна отговорност от народните представители за изказаните от тях мнения и за гласуванията в органите на Народното събрание и извън тях по време на пълномощията и след прекратяването им“ (Тълкувателно решение № 10/1992 г. по к.д. № 13/1992 г.). Възможността народният представител да има и чуждо гражданство, заедно с неговата наказателна неотговорност, е несъвместима с гарантирането на суверенитета и сигурността на българската държава.
По изложените съображения правим извода, че в оспорената им част разпоредбите на чл. 8, ал. 1, 5 и 6 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ противоречат на Преамбюла и на чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България.
съдия Атанас Семов
съдия Янаки Стоилов
съдия Невин Фети