определение

при участието на секретар-протоколиста  Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 11.06.2026 г. конституционно дело №1/2026 г., докладвано от съдия Красимир Влахов. 

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 16.01.2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта: „на прокурора по ал. 3“ от Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 2005 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2026 г.; НПК) и на §8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 97 от 2025 г.; ПР на ЗИДНПК).

С определение от 05.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество.

След постановяване на определението за допускане на делото до разглеждане по същество, в Държавен вестник, бр. 51 от 05.06.2026 г. е обнародван Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, приет от 52-рото Народно събрание на  29.05.2026 г.  С §17, т.13 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон е изменен чл. 368 НПК, като ал. 3 придобива следната редакция: „Искането по ал. 1 и 2 се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда.“; създадена е нова ал. 4 със следното съдържание: „Съдът се произнася еднолично в зак­рито заседание в 15-дневен срок“.

Според трайно установената практика на Конституционния съд по чл. 150, ал. 1, 4 и 5 от Конституцията (Определение №2/2007 г. по к.д. №4/2007 г., Определение №3/2016 г. по к.д. №5/2016 г., Определение №6/2016 г. по к.д. №11/2015 г., Определение №1/2018 г. по к.д. №7/2018 г., Определение №2/2019 г. по к.д. №11/2018 г., Определение №8/2023 г. по к.д. №10/2023 г.), след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния ред, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането, независимо дали с новоприета разпоредба се дава правна уредба на същия въпрос. В конкретния случай оспорената разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е изменена, като е придобила различно съдържание. Същевременно разпоредбата на ал. 2 на чл. 368 НПК, която в настоящото производство е оспорена в частта „на прокурора по ал. 3“, е останала непроменена, което обаче не я прави самостоятелен предмет на конституционен контрол предвид препращащия  ѝ характер и новото съдържание на ал. 3. Няма самостоятелно приложно поле и оспорената разпоредба на §8 ПР на ЗИДНПК, която урежда единствено действието по време на оспорения закон.

По изложените съображения искането за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта: „на прокурора по ал. 3“ НПК и на §8 ПР на ЗИДНПК следва да бъде отклонено, а образуваното пред Съда производство – прекратено.

Предвид горното и на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКЛОНЯВА искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта: „на прокурора по ал. 3“ от Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 2005 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и на §8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 97 от 2025 г.).

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по к.д. №1/2026 г.

ВРЪЩА ИСКАНЕТО на вносителя.

Председател: Павлина Панова