ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Сашо Пенов
по Определение №6 от 11 юни 2026 по к.д. №1/2026 г.
В мотивите на определението се посочва, че разпоредбата на чл. 368, ал. 2, изречение второ НПК в оспорената част „на прокурора по ал. 3“ не е самостоятелен предмет на конституционен контрол, „предвид препращащия ѝ характер и новото съдържание на ал. 3“.
Смятам, че разпоредбата на чл. 368, ал. 2 НПК в оспорената част подлежи на самостоятелен контрол за конституционосъобразност. С Определение от 05.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 2, изр. второ НПК в оспорената част, като част от предмета на конституционното дело.
Въпреки че след постановяването на определението за допустимост е прието изменение на чл. 368, ал. 3 НПК, разпоредбата на чл. 368, ал. 2 в оспорената част не е изменяна или отменяна и е част от правната система. С второто изречение на ал. 2 на чл. 368 се определя продължителността на срока за ново искане за ускоряване на разследването, а първоначалният момент, от кой започва да тече този срок се установява от произнасянето на прокурора по ал. 3. При изменената и действаща редакция на чл. 368, ал. 3 НПК прокурорът не разполага с дискреция, а е длъжен да изпрати делото в съда, който следва да се произнесе по направеното искане, както е предвидено с новата ал. 4. Това означава, че началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок, остава неясен и Конституционният съд, чрез произнасянето си би могъл да преодолее тази неяснота, като се произнесе по същество. Ако оспорената част от изречение второ на ал. 2 на чл. 368 НПК бъде обявена за противоконституционна, то следва да се приеме, че шестмесечният срок ще започне да тече от произнасянето на съда по чл. 368, ал. 4 НПК.
В определението, приключващо делото, мнозинството приема, че предвид препращащия характер на разпоредбата, тя не е самостоятелен предмет на конституционен контрол, но не се изяснява видът на препращащата норма и дали са изпълнени функциите ѝ за постигане на икономия и яснота на правната уредба. Според Решение №9/1994 г. по к.д. №11/1994 г., „[принципът на правовата държава] би могъл да се спази само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви. Иначе те не биха били годни да регулират основните обществени отношения.“ Такава е и трайната практика на Конституционния съд по прилагане на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Съдия Сашо Пенов