Особено мнение на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков по Определение №3 от 12.03.2026 г. по к.д. №20/2025 г.
Подписваме определението с особено мнение, тъй като не споделяме извода за недопустимост на искането на Общинския съвет – Минерални бани за разрешаването на спор за компетентност с областния управител на област Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията Конституционният съд решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи. Това е част от възложената от Конституцията функция на Съда да осъществява конституционен контрол относно разпределението на правомощията между различните власти, включително и относителния баланс при взаимодействието между местното самоуправление и изпълнителната власт.
Отношенията на органите на местно самоуправление с органите на изпълнителната власт се осъществяват не само пряко с централните изпълнителни органи, но и с техните представители по места (аргумент от чл. 144 от Конституцията). Областният управител е органът, на когото Конституцията възлага провеждането на държавната политика в областта. Чрез областния управител правителството осъществява регионалната си политика и на него е възложено да координира работата на органите на изпълнителната власт на територията на областта и взаимодействието им с местната власт (чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за администрацията). Затова споровете за компетентност между органите на местното самоуправление и органите на изпълнителната власт, включително областния управител (в качеството му на регионален представител на правителството), са в компетентността на Конституционния съд.
Съгласно чл. 150, ал. 1, изречение второ от Конституцията общинските съвети могат да повдигат пред Конституционния съд само спор за отделни свои правомощия, за които смятат, че са накърнени от конкретни действия на орган на изпълнителната власт. Те не могат да искат нито тълкуване на Конституцията, нито установяване на противоконституционност на законите, на които се основават накърняващите правомощията на местните власти действия на органите на изпълнителната власт. Те могат да искат разрешаването на съществуващ спор относно всяко накърняване на тяхно правомощие от орган на изпълнителната власт. Правомощията на държавните органи, включително на областния управител и на общинските съвети, са уредени в действащото законодателство, поради което спор за компетентност може да възникне винаги с оглед имено на тълкуването и приложението на конкретна законова разпоредба.
Поставеният с настоящото искане пред Конституционния съд спор за компетентност е предизвикан от въпроса дали всички актове на общинските съвети са обхванати от уреденото в чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията правомощие на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинския съвет като орган на местното самоуправление, като ги връща за ново обсъждане в общинския съвет или ги оспорва пред съответния административен съд (чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация).
Вносителят на искането твърди, че посочените от него актове по правното си естество излизат извън кръга на тези, които областният управител е оправомощен да връща за ново обсъждане или да оспорва пред административния съд.
Упражняването от областния управител на това правомощие извън присъщото му приложно поле накърнява компетентността на общинския съвет, защото връщането на приет акт за ново обсъждане в общинския съвет препятства влизането му в сила и налага приемането на същото решение вече поне с абсолютно мнозинство, а оспорването на приетия акт пред съответния административен съд спира неговото действие до произнасянето на съда с влязло в сила решение или определение.
Определението на Конституционния съд не допуска искането до разглеждане по същество, но съдържа мотиви по съществото на повдигнатия въпрос в смисъл, че като е оспорил решения на общинския съвет пред административния съд, областният управител е упражнил предвидено в закон правомощие да осъществява контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местно самоуправление, както и че отнасянето на тези въпроси до административния съд самò по себе си не представлява изземване или ограничаване на компетентност на общинския съвет.
Това може да създаде погрешното впечатление, че Конституционният съд се е произнесъл по повдигнатите въпроси по обвързващ начин.
Без значение за допустимостта на производството пред Конституционния съд е дали административният съд е приел или не е приел за разглеждане предявеното оспорване на съответния акт, тъй като становището на съда по допустимостта на оспорването има значение за легитимацията на вносителя на конституционния спор за компетентност. Ако съдът е приел спора за разглеждане, легитимиран да повдигне конституционния спор е общинският съвет, като твърди, че неговото правомощие е накърнено, а ако съдът прекрати производството по оспорването, легитимирана да повдигне конституционния спор е изпълнителната власт с претенцията, че нейното правомощие е накърнено.
Произнасянето на съда по предявено от областния управител оспорване на акт на общинския съвет не може да лиши Конституционния съд от компетентността да реши дали е налице спор за компетентност и да се произнесе по него.
В случая конституционен спор е налице, тъй като по същество се спори дали осъщественото от областния управител действие накърнява компетентността на общинския съвет да приема самостоятелно актове по отношение на собственото си конституиране и функциониране, в качеството си на избран от гражданите орган на местно самоуправление, и да приема актове, чрез които самостоятелно осъществява компетенции, предоставени на местната власт в съответствие с прогласеното в чл. 2, ал. 1 от Конституцията местно самоуправление.
Установяването от Конституционния съд чрез решаване на спор за компетентност на очертаните от Конституцията граници на компетентност на областния управител при упражняване на правомощието му да осъществява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети като органи на местно самоуправление, е важна конституционна гаранция за опазването и укрепването на отредената от Основния закон значимост на местното самоуправление.