Определение

при участието на секретар-протоколиста Даниела Иванова разгледа в закрито заседание на 10.03.2026 г. конституционно дело №5/2026 г., докладвано от съдия Борислав Белазелков.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 19.02.2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026 г.; ГПК).

В искането вносителят е изложил мотиви за противоречие на оспорената законова разпоредба с чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията. Поддържа, че „[в]ъпреки че законодателните мерки, мотивирали ограниченията по чл. 280, ал. 3 ГПК, преследват легитимни цели и са необходими за тяхното постигане, те по своето естество са прекомерни и непропорционални“. В искането се посочва, че в законодателния процес по приемане на оспорената уредба отсъства задълбочен анализ в подкрепа на възприетите в чл. 280, ал. 3 ГПК критерии за ограничаване на достъпа до касационно обжалване. На това основание вносителят прави извод за прекомерност на въведените с атакуваната разпоредба ограничения.

Вносителят твърди също, че ограниченията по чл. 280, ал. 1 ГПК „дават достатъчна възможност на ВКС при допускане на дело до касация да постигне баланс между ценностите на индивидуалното правосъдие по отделните дела и публичният интерес, свързан с развитието на правото и точното и еднаквото приложение на законите в Република България в съответствие с функциите си по чл. 124 от Конституцията“. В този смисъл според него „[е]дновременното приложение на факултативен достъп до касация (чл. 280, ал. 1 ГПК) и на абсолютни ограничения на юрисдикцията на ВКС (чл. 280, ал. 3 ГПК) не е конституционно допустимо, защото прекомерно ограничава правото на защита по чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията“.

В искането се навеждат и аргументи, според които ограниченията по чл. 280, ал. 3 ГПК на правото на касационно обжалване нарушават конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона. По отношение на възприетите в чл. 280, ал. 3, т. 1 и 3 ГПК критерии ratione valoris се поддържа също, че въвеждат „своеобразен имуществен ценз и съставляват непряка дискриминация при достъпа до касационно обжалване“.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено от субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 5 от Конституцията. Същото попада в обхвата на правомощието на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, тъй като е насочено към установяване на противоконституционност на законови разпоредби, за които се твърди, че накърняват права на гражданите.

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на действаща законова разпоредба, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

По предмета на искането Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за неговата недопустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка, която да изключва  допустимостта му (чл. 21, ал. 6 ЗКС).

Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

Конституционният съд приема, че при тези данни искането следва да бъде допуснато за разглеждането по същество.

На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС Съдът приема, че с оглед на предмета на искането следва да бъдат конституирани като заинтересувани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, министърът на правосъдието и омбудсманът.

На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС Съдът намира, че следва да бъде отправена покана да предложат становище по предмета на делото следните неправителствени, съсловни и други организации: Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Камелия Цолова, проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Георги Ганчев, доц. д-р Ивайло Костов, доц. д-р Петър Бончовски, доц. д-р Таня Градинарова и д-р Анастас Пунев.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

         Допуска за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026 г.).

Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, министъра на правосъдието и омбудсмана, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предоставя 30-дневен срок от уведомяването да представят писмено становище по предмета на делото.

Отправя покана да предложат становище в същия срок до: Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, на които да се изпратят преписи от искането и от определението.

Отправя покана да дадат писмено правно мнение до: проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Камелия Цолова, проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Георги Ганчев, доц. д-р Ивайло Костов, доц. д-р Петър Бончовски, доц. д-р Таня Градинарова и д-р Анастас Пунев, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.

Председател: Павлина Панова