На свое заседание на 20.10.2026 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №15/2026 г. и присъединените към него конституционно дело №16/2026 г. и конституционно дело №18/2026 г.
Делата са образувани по искания на народни представители от 52-рото Народно събрание и на омбудсмана за установяване на противоконституционност в цялост на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., на §46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., на измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда и в чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт, приети с §11, т. 1 – 4 и §21, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Съдът отхвърли искането за установяване на противоконституционност в цялост на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Съдът обяви за противоконституционни измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда и в чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Съдът отклони искането за установяване на противоконституционност на §46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
За да отхвърли искането за установяване на противоконституционност в цялост на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Конституционният съд прие, че във въведените в чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за публичните финанси цел на салдото по бюджета на сектор „Държавно управление“ и референтната стойност за дефицита на бюджета на този сектор се проектира, от една страна, имащият конституционен ранг ангажимент на държавата да участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 от Конституцията), а от друга, изпълнение на поет от държавата ангажимент по влязъл в сила, ратифициран и обнародван международен договор (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). Преценени с оглед на основанието, поради което са въведени в националната правна система, и с оглед на значението, което имат за функционирането на държавата и за основните права на гражданите, тези изисквания добиват смисъл на правило, чрез което се изпълнява конституционния ангажимент на държавата за участие в изграждането и развитието на Европейския съюз. По този начин в рамките на националната правна система това правило придобива естество на относимо към конституционните основи на публичните финанси правило. В съответствие с правото на Европейския съюз целта на бюджета на сектор „Държавно управление“ и референтната стойност за дефицита му са част от цялостен механизъм, който изисква при отклонение от целта и референтната стойност да се приложат мерки за коригиране на отклонението в определен срок. Поради това приемането на закон за годишен държавен бюджет, в отклонение от целта на салдото на сектор „Държавно управление“ и от референтната стойност на дефицита на салдото за този сектор, не води самò по себе си до противоконституционност на такъв закон, а е основание за прилагане на мерки за коригиране на отклонението.
Съдът приема, че въведените в националното право изисквания за цел на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, и за референтната стойност на дефицита по салдото на тази програма, както и на забраната за приемане на държавния бюджет с дефицит над 3% от брутния вътрешен продукт по салдото на сектор „Държавно управление“ и по консолидираната фискална програма, са въведени от законодателя като самоограничение в закон, което законодателната власт поставя сама на себе си, в което обаче не намира проявление конкретно конституционно изискване. Съдът посочва, че в случая противоречието между двата закона, макар безспорно да има своето отрицателно въздействие върху правната сигурност като елемент на формалната страна на правовата държава, остава на законово ниво, доколкото не нарушава конституционни принципи и правила, поради което не е основание за обявяване на оспорения закон за противоконституционен.
За да обяви за противоконституционни измененията в чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, приети с §11, т. 1 – 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона да държавния бюджет на Република България за 2026 г., Съдът прие, че изменението не е пряко обвързано с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 г.
За да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 218, ал. 2 в частта „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ от Закона за съдебната власт, въведена с §21, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Съдът прие, че макар изменението да е обосновано от обща цел и да е направено със закон, доколкото влиза в сила на 31.07.2026 г. и изменя трайно установен законов механизъм за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, то надхвърля конституционно допустимата обвързаност със закона за държавния бюджет за 2026 г. Изменението е в нарушение на конституционното изискване на чл. 133 от Конституцията за стабилност на статуса на съдиите, прокурорите и следователите.
Поради изменение на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, чието действие беше преустановено с оспорения §46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., и изчерпване с оглед на това на неговото действие, Съдът отклони искането за установяване на неговата противоконституционност.
В заседанието участваха 11 конституционни съдии.
Решението е подписано с особени мнения на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети относно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда и на съдия Орлин Колев относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Решението е подписано със становища на съдия Орлин Колев относно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети и на съдия Галина Тонева относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Особените мнения и становищата ще бъдат публикувани на сайта на Конституционния съд по-късно.
Пълният текст на решението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10456