На свое заседание на 18.11.2025 г Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело №12/2025 г., като допусна за разглеждане по същество искането на 49 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на решенията на 51-вото Народно събрание за избиране на министър-председател на Република България, за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и за избиране на Министерски съвет на Република България, приети на 16.01.2025 г. (обн. ДВ, бр. 5 от 2025 г.).
Съдът отклони искането на 49 народни представители от 51-вото Народно събрание за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 67, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България по следните въпроси:
1. Считат ли се за валидни решенията на Народното събрание, приети с гласовете на народни представители, чийто избор е признат за незаконен от Конституционния съд?
2. Могат ли такива решения да породят правни последици, ако без тези гласове не е налице изискуемото по Конституцията мнозинство за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет?
3. Следва ли решенията за избор на министър-председател, структура и състав на Министерския съвет от 16.01.2025 г. да бъдат обявени за невалидни?
В мотивите си Конституционният съд посочва:
Очертаният правен проблем в първoто тълкувателно питане поставя не въпроса за необходимост от тълкуване на посочените в искането конституционни разпоредби, а въпроса за правното действие във времето на решенията на Съда по чл. 149, ал. 1, т. 7. от Конституцията.
Съдът приема, че вторият въпрос не е мотивиран с твърдяна неяснота на конституционна разпоредба като една от предпоставките за даване на задължително тълкуване.
С третия въпрос по тълкувателен път се търси отговор дали посочените решения на Народното събрание са противоконституционни и какъв би бил правният ефект на решение на Конституционния съд, което е в правомощията му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Поставеният въпрос не е за тълкуване на Конституцията, а относно евентуални последици при упражняването на друго правомощие на Конституционния съд.
Съдът намира, че контролът за конституционосъобразност на приетите от Народното събрание актове, който се осъществява от Конституционния съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, не може да се реализира чрез правомощието му за даване на задължително тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, каквото е искането на вносителя.
В заседанието участваха всички конституционни съдии.
Определението е прието единодушно.
Пълният текст на определението - https://www.constcourt.bg/bg/act-10191