ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Стефанка Стоянова по к.д. №34/98 г.
Особеното мнение се отнася до частта от решението, с която са отхвърлени исканията за установяване противоконституционност на създадената с §31 ЗИДЗСВ ал. 4 на чл. 116. Същата считам за противоречаща на чл. 127, т. 1 и чл. 128 от Конституцията поради следното:
Посочената ал. 4 от чл. 116 ЗСВ изключва процесуалната възможност за прекратяване на наказателното производство от прокурора. Според нея, ако прокурорът намери, че наказателното преследване следва да се прекрати, той е длъжен да сезира незабавно съда, който се произнася по реда, установен в Наказателнопроцесуалния кодекс. Текстът е вече в сила, а все още липсва установен процесуален ред и за сезирането на съда, и за произнасянето от него при такова сезиране. Но съществено е друго.
Конституцията съдържа разпоредби, съгласно които предварителното производство по наказателни дела се осъществява от следствените органи (чл. 128), като прокуратурата привлича към отговорност извършилите престъпления лица (чл. 127, т. 1), а от съдилищата се осъществява правораздаването (чл. 119, ал. 1). Съпоставянето и анализът на тези разпоредби обосновават извод за конституционоустановеност на:
1. Двата стадия на наказателния процес – предварително производство и съдебно производство;
2. Органите, на които се възлага изпълнението на съответните процесуални действия във всеки от стадиите. Те са: а) прокуратурата и следствието за предварително производство, където се решава въпросът, дали следва да се повдига обвинение пред съда, и б) съдилищата за другия стадий, а именно за съдебното производство, където всъщност се извършва правораздаването, като се решават всички въпроси във връзка с наказателната отговорност – извършено ли е деянието, виновно ли е осъщественото, съставлява ли престъпление, подлежи ли деецът на наказание, какво наказание трябва да се определи.
Осъществяването на предварително производство обхваща всички процесуални действия от образуването до окончателното му завършване. То включва и прекратяването на наказателното производство, когато основанията за това са възникнали и са били разкрити в хода на предварителното разследване. Ето защо конституционосъобразно е прекратяването в тези случаи да бъде извършено не от съда, както предвижда новосъздадената ал. 4 от чл. 116, а от органите, на които основният закон е възложил провеждането на предварителното производство. Разбира се, това не е пречка за въвеждането на съдебен контрол, какъвто се препоръчва в т. 1, ал. 3 от раздел първи на Проекта на ООН за основните правила на наказателното производство.
Нещо повече – тъкмо препоръката да се предвиди производство за съдебен контрол предполага наличието на постановен акт от органите, изпълняващи функцията по повдигане и поддържане на обвинението. Без такъв акт намесата на съда не би представлявала контрол, а ще бъде дейност по самото извършване на предварителното производство, противоречаща на чл. 127, т. 1 и на чл. 128 от Конституцията.