13. Решение № 13 от 25 септември 1997 г. по к.д. № 7/97 г. относно искане за установяване на противоконституционност на § 1, ал.1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание *
Състав: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Николай Павлов, Иван Григоров, Пенчо Пенев, Тодор Тодоров, Александър Арабаждиев, Георги Марков - докладчик
Делото е образувано на 16 юли 1997 г. по искане на 51 народни представители.
Иска се установяване на противоконституционността на § 1, ал.1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС)- ДВ, бр.44 от 1997 г. Поддържа се, че всеки народен представител има право на законодателна инициатива съгласно чл.87, ал.1 от Конституцията. С атакуваната разпоредба се предвижда ПОДНС да може да бъде изменян само по искане на председателя на Народното събрание или на 1/10 от всички народни представители, т.е. това не може да стане по искане на отделен депутат. Според вносителите така се нарушава Конституцията.
С определение от 31 юли 1997 г. искането е прието за разглеждане по същество. Като заинтересувана страна е конституирано Народното събрание, чието становище е, че "Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е законодателен акт, не създава права и задължения за гражданите, а е един устройствен правилник, който може да предвиди специален начин за своето изменение и допълнение." Поддържа се, че поради изложеното атакуваната разпоредба на ПОДНС не противоречи на Конституцията.
Конституционният съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на правилник, приет от него, но при спазване на Конституцията - чл.73 от същата.
Съгласно чл.87, ал.1 от Конституцията право на законодателна инициатива има всеки народен представител. Това право не може да бъде ограничено и важи за всички други актове, които Народното събрание приема - решения, декларации, обръщения и пр. Конституционният законодател е предвидил изрично случаите, при които определени актове на парламента могат да се издават само по искане на група народни представители - чл.89, ал.1 и чл.90, ал.2 от Конституцията, или от правителството - чл. 87, ал.2 от основния закон.
Наред с изложеното следва да се има предвид, че председателят на Народното събрание има правомощия, които са изчерпателно изброени в чл.77, ал.1 от Конституцията. Те обаче не му дават повече права от останалите народни представители по отношение на законодателната инициатива и инициативата за издаване на други актове от парламента.
С оглед на изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т.2 от Конституцията, Конституционният съд
Р Е Ш И:
Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал.1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр.44 от 1997 г.).
* Обн., ДВ, бр. 89 от 7 октомври 1997 г.