С Т А Н О В И Щ Е
на съдия Борислав Белазелков
по Решение № 10 от 09.07.2026 г.
на Конституционния съд по конституционно дело № 5/2026
на основание чл. 32, ал. 5 от Правилника за организация на дейността
на Конституционния съд
Представям това становище, тъй като не споделям част от мотивите на посоченото решение на Конституционния съд (КС).
Предмет на делото е установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
В решението се приема, че законодателят е свободен в преценката си да определи съдържанието на правото на касационно обжалване, тъй като Конституцията посочва видовете съдилища, осъществяващи правораздаването, но от това не следва, че производството по делата е задължително триинстанционно. Определянето на допустимостта на касационното обжалване по критериите: парична оценка на предмета и род на делото, съчетано с правила за подбор на делата не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок.
Противоконституционността на оспорената разпоредба обаче се претендира не само защото недопустимостта на касационното обжалване, основано на паричната оценка на предмета на делото се счита дискриминационно, а недопустимостта на обжалването според предмета на делото се счита ограничение на правото на страните по тези дела на достъп до съд; но и защото едновременното приложение на факултативен достъп до касация (чл. 280, ал. 1 ГПК) и на абсолютни ограничения на юрисдикцията на ВКС (чл. 280, ал. 3 ГПК) не е конституционно допустимо, защото те прекомерно и непропорционално ограничават правото на защита.
Конституцията не съдържа правна уредба на правото на касационно обжалване. Уреждането на тази материя е предоставено на законодателя, но създадената от него правна уредба не може да бъде произволна. Законодателят не може да уреди право на касационно обжалване на всички преграждащи и крайни актове на въззивните съдилища, защото това би блокирало цялата съдебна система. Той не би могъл също да изключи всички тези актове от касационно обжалване, тъй като това би ликвидирало правосъдната функция на Върховния касационен съд (ВКС). Мярката, която би трябвало да търси законодателят, за да спази конституционните изисквания, е правилното съчетаване на правосъдната и надзорната функции на ВКС.
Върховният касационен съд осъществява възложената му от Конституцията функция да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (надзорна функция), като я съчетава с изпълнението на правосъдната си функция – да обезпечава безпорочното решаване на делата, като разглежда касационни жалби, молби за отмяна на влезли в сила съдебни актове и искове за оспорване на арбитражни решения, както и като постановява тълкувателни решения.
Обществената практика показва, че многочислената висша съдебна юрисдикция, претоварена с разглеждането на многобройни касационни жалби не просто е възпрепятствана да уеднаквява съдебната практика, но се превръща тя самата в източник на противоречива практика.
Легитимната цел на законодателя при уреждането на правото на касационно обжалване е да предостави необходимия ресурс на ВКС да осъществява пълноценно специфичната си функция – надзорната наред с неговата правосъдна функция.
Законовата уредба на допустимостта на касационното обжалване с отчитане на размера на паричната оценка на предмета и на рода на делото, съчетана с възможността ВКС да осъществява подбор на делата, които да допусне до касационно обжалване не е непропорционална, тъй като касационното обжалване на е предназначено да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касация, а обратното – да сведе достъпа на делата до касационно обжалване до оптимален размер, така че касационният съд не само да разглежда разумен брой дела, но и да осъществява подбор по разумен брой касационни жалби.
Извършването на подбор от ВКС съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК позволява касационното обжалване на всички преграждащи и крайни актове на въззивните съдилища. Премахването на формалните критерии за допустимост на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото би довело да претоварването на ВКС с много по-голям брой касационни жалби, което е предпоставка по-голяма част от противоречивата съдебна практика да изхожда от самия ВКС. Това би компрометирало неговата надзорна функция.
СЪДИЯ:
/БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ/