Подписвам със становище Определение № 7 от 16.06.2026 г. по к.д. № 10/2026 г., с което искането е отклонено като недопустимо, защото съм съгласна с този ефект, но по следните мотиви:
Според чл. 150, ал. 2 от Основния закон съд може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие с Конституцията на „закон, приложим по конкретното дело“. В искането си сезиращият съд посочва, че „е преценил на осн. чл. 15 от ЗНА, че не следва да приложи противоречащата на КРБ изменение на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като вместо това се е съобразил с предходната редакция на разпоредбата и е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си“ (т. 47 на с. 17 от искането). След като заявителят е предявил иск и исковият съд е върнал исковата му молба, защото е намерил, че предявеният иск се явява недопустим, на заповедния съд е изпратен препис от влязлото в сила определение за преценка за издаване на изпълнителен лист. Едва на този етап заповедният съд е решил да сезира конституционната юрисдикция.
Следва да се уточни, че чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не дава основание на съд да остави неприложена законова разпоредба, която намира за противоречаща на Конституцията. Единственото основание за неприлагане на законова разпоредба, произтичащо от чл. 15 ЗНА, е това по ал. 2, което се отнася до нормативните актове, противоречащи на регламент на Европейския съюз. В този случай се прилага регламентът, както гласи чл. 15, ал. 2 ЗНА, но според преценката на сезиращия съд „[а]такуваната разпоредба не е в пряка колизия с правото на ЕС. Обявяването й за противоконституционна обаче би могло да подобри взаимодействието между националната правна и долупосочените инструменти за сътрудничество между държавите членки“ (т. 38 на с. 14 от искането).
След като сезиращият съд е преценил, че следва да не приложи оспорената разпоредба като противоречаща на Конституцията и е разрешил висящия пред него въпрос въз основа на предходната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, без да сезира Конституционния съд, той е изключил оспореното сега правило като „закон, приложим по конкретното дело“. При това положение не е изпълнено изискването на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и производството пред Конституционния съд е недопустимо.
Наред с горното, според сезиращия съд „[п]роизнасянето на Конституционния съд относно съответствието на атакуваната разпоредба с КРБ ще отговори на въпроса дали заповедния съд (ТнРС) следва да издаде изпълнителен лист (в случай, че разпоредбата съответства на КРБ) или на заявителя следва отново да бъдат дадени указания да заведе иск пред СРС (в случай, че разпоредбата не съответства на КРБ)“ – т. 49 на с. 18 от искането. Произнасянето на Конституционния съд при сезиране по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е относно съответствието с нея на закона, приложим по конкретното дело. „С искане, направено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, сезиращият съд не може да очаква от Конституционния съд да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ орган, както е в конкретния случай“ (Определение № 6/2024 г. по к.д. № 19/2024 г.).
Съдия Невин Фети