Подписваме определението с особено мнение, защото не споделяме извода за недопустимост на производството по отправеното искане.
Заповедното производство, като съдебен способ за установяване на неудовлетворени вземания, цели съдът да установи дали претендираното вземане е безспорно. Съдът стига до убеждението, че вземането е безспорно, като уведоми длъжника за претендираното от кредитора вземане и длъжникът не го оспори в указания срок. Именно липсата на оспорване, след като длъжникът е узнал за претендираното вземане, е предпоставка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, който открива възможността за провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника. Това, при отчитане на основанията за издаване на изпълнителен лист (чл. 410, ал. 1 и чл. 417, ал. 1 ГПК), определя значимостта на ефективното уведомяване на длъжника за издадената заповед за изпълнение.
В случая сезиращият съд, след като е издал заповед за изпълнение, извършил е необходимите действия, за да уведоми длъжника за издадената заповед за изпълнение и така да му осигури възможност да упражни правото си на възражение срещу съществуването на вземането, е приел, че длъжникът не е ефективно уведомен и вземането не е станало безспорно. Поради това съдът по заповедното производство е издал разпореждане, с което е указал на кредитора, че може да предяви вземането си с иск.
Съдът, пред който кредиторът е предявил иска, преценява самостоятелно налице ли са основанията за неговата допустимост. Преценката на съда по исково производство за недопустимост на иска подлежи на инстанционен контрол, а влязлото в сила негово определение за прекратяване на исковото производство не обвързва съда по заповедното производство, а поставя пред него отново въпросите: безспорно ли е вземането, т.е. влязла ли е в сила заповедта за изпълнение, и съответно, налице ли са предпоставките за издаване на изпълнителен лист.
Заповедното производство по чл. 411 ГПК приключва с отказ да се издаде заповед за изпълнение или с издаването на такава, влизането ѝ в сила и издаването на изпълнителен лист.
В случая заповедното производство пред сезиращия съд е висящо и той трябва да прецени отново правните последици от действието на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в оспорената част. В производството пред сезиращия съд не стои въпросът дали да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение или да не бъде обезсилена. Стоящият пред него въпрос е дали тя е влязла в сила, или не е влязла в сила. По този въпрос съдът по заповедното производство не е обвързан от становището на съда по исковото производство, тъй като съдът по исковото производство не е по-горна инстанция в заповедното производство. Обстоятелството, че определението на съда по предявения иск за прекратяване на производството е влязло в сила е без значение за преценката на съда по заповедното производство влязла ли е в сила или не заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК. Единствено решението за отхвърляне на иска за установяване на вземането може да се отрази върху изпълнителната сила на заповед за изпълнение и то само върху тази, издадена по реда на чл. 417 ГПК, и то по причина, че срещу нея е било подадено възражение и тя не е влязла в сила.
Сезиращият съд е спрял заповедното производство, за да сезира Конституционния съд и да получи неговия отговор по преюдициалния за произнасянето му въпрос относно съответствието на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в оспорената част с Конституцията, поради което искането му е допустимо.
съдия Янаки Стоилов
съдия Соня Янкулова
съдия Борислав Белазелков
съдия Галина Тонева
съдия Орлин Колев