Определение

при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 18.11.2025 г. конституционно дело №13/2025 г., докладвано от съдия Галина Тонева. 

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 06.10.2025 г. по искане на 49 народни представители от 51-ото Народно събрание за обявяване на противоконституционност на чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 8 и 9 от Закона за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 2023 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 57 от 2025 г.; ЗПК) и на Решение за приемане на Правила за дейността на Номинационната комисия и провеждане на процедура по номиниране, разглеждане на кандидатури и избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, прието от 51-ото Народно събрание на 11 юли 2025 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 2025 г.).

В искането се излагат доводи, че атакуваните разпоредби от ЗПК и приетото въз основа на тях решение нарушават принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията), както и чл. 1 и чл. 67, ал. 1 от Конституцията.

Вносителят обосновава искането с твърдения, че създаването на номинационна комисия, която включва членове, предложени от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, омбудсмана и Сметната палата, предопределя  недопустимо делегиране на конституционно установени правомощия на Народното събрание. Поддържа, че атакуваната правна регламентация „[о]граничава законодателната власт, осъществявана от Народното събрание в неговите конституционно установени правомощия по чл. 84, т. 8 от КРБ –  (да) „избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон“ и че тя „[д]опуска намеса в дейността и решенията на законодателната власт (Народното събрание) на представители на останалите 2 основни власти, предвидени в чл. 8 от Конституцията – изпълнителната (Министерство на правосъдието) и съдебната (Върховен касационен съд)“.

Вносителят счита, че номинационната комисия „съобразно замисъла на създателите си и обхвата на уредените в закона правомощия, надхвърля и заменя аналитично-съобразителните и оценъчни компоненти, като предпоставка за формиране на волята за вземане на решение от самите народни представители – членове на постоянната комисия и на всички гласуващи в пленарна зала“. Сочи, че „личното и непосредствено участие на народните представители, включително и активно, чрез поставяне на въпроси, е сведено до нивото на зрител на публичното изслушване на кандидатите, както и на безгласен регистратор на определения от съответната номинационна комисия резултат“.

В искането се поддържа, че „националният ни законодател е въвел в атакуваното изменение на чл. 8, ал. 4, чл. 9, ал. 8 и ал. 9 от Закона за противодействие на корупцията конфликт на интереси, след като онези лица, които ще бъдат контролирани и проверявани от КПК, ще излъчват представители, които да преценяват и определят кои ще са членовете на същия контролен орган“. Твърди се, че „[т]ози факт автоматически дерогира принципа на независимост и на властите в чл. 8 от Конституцията и на самия орган – КПК в частност“.

Вносителят посочва, че „[п]редвидените в чл. 84, т. 8 от Конституцията правомощия на Народното събрание да избира членове на независими органи на институции, определени със закон, като конституционно закрепено, по силата и на основание чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Конституцията са абсолютни и не могат да бъдат дерогирани от закон, пък бил той и специален, какъвто е Законът за противодействие на корупцията.“

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено от субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията – 49 народни представители от 51-ото Народно събрание – и е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на обнародвани законови разпоредби и на решение на Народното събрание, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по искане с посочения предмет, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.

С оглед на предмета на делото Съдът приема, че като заинтересувани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да бъдат конституирани: Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, омбудсманът на Република България и Сметната палата.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Борислав Цеков, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Пламена Пенова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Христо Орманджиев, доц. д-р Христо Паунов и д-р Дилян Начев.

По така изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на 49 народни представители от 51-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 8 и 9 от Закона за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 2023 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 57 от 2025 г.) и на Решение за приемане на Правила за дейността на Номинационната комисия и провеждане на процедура по номиниране, разглеждане на кандидатури и избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, прието от 51-ото Народно събрание на 11 юли 2025 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 2025 г.).

Конституира като заинтересувани институции: Народното събрание,  президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, омбудсмана на Република България и Сметната палата.

На заинтересуваните институции се предоставя възможност да представят в 30-дневен срок от датата на уведомяването писмени становища по предмета на делото.

Отправя покана към: проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Борислав Цеков, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Пламена Пенова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Христо Орманджиев, доц. д-р Христо Паунов и д-р Дилян Начев, които могат да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, който в 30-дневен срок от уведомяването може да представи допълнителни съображения.

Председател: Павлина Панова