Rapporteur
Милчо Костов
Author of request
Главния прокурор на Република България
Purpose of the request
Тълкуване на чл. 129, ал. 1 и 2; чл. 130 и чл. 131 във връзка с чл.117, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията относно бюджетната самостоятелност на Висшия съдебен съвет; Установяване на противоконституционност на чл. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г., отнасящ се до издръжката на ВСС, както и на чл. 25 от Закона за съдебната власт, отнасящ се до "административното обслужване на ВСС"
Resolution - 17
Висшият съдебен съвет има самостоятелен бюджет, който се гласува от Народното събрание в цялото свое съдържание като бюджет на орган на съдебната власт.
Бюджетът на Република България трябва да осигурява средства за функциониране на установените в Конституцията държавни институции, в това число и на органите на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и правомощията им.
Всеки закон за годишен държавен бюджет на страната, в който липсват средства за отделни конституционно установени държавни институции, може да бъде обявен за противоконституционен, тъй като парализира дейността на тези институции.
Не е трудно да се констатират неизбежните изводи, до които води конструкцията за "административното обслужване" на институция на съдебната власт от орган респ. учреждение на държавната администрация. Разпоредбата на чл.25 ЗСВ противоречи на принципа за разделението на властите (чл.8 от Конституцията) и по-конкретно на чл.117, ал.2 и 3 от Конституцията.
Ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието "закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер.
При приемането или неприемането на закони - нормативни актове Народното събрание упражнява първична нормотворческа компетентност. "Отказът" да се приеме закон или, с други думи, отрицателният вот на Народното събрание по предложен законопроект не е "отказ", а е израз на първичната нормотворческа воля на законодателния орган и въобще не подлежи на преценка за конституционосъобразност. Тук законодателният орган чрез своя отрицателен вот ("отказ") "не влиза" в обсега на компетентност на Конституционния съд.
За да има отказ в сферата на "другите актове на Народното събрание" (по смисъла на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията) са необходими две предпоставки:
а) отказът да не е израз пряко или косвено на (да не е свързан с) нормотворческата компетентност на законодателния орган;
б) Народното събрание да е задължено по силата на конституционна норма да издаде управленски акт с определено от Конституцията съдържание и по определен от Конституцията ред;
В приетия от Народното събрание ЗДБ за 1995 текстът на чл.3, ал.2 не включва бюджет на ВСС. Това е управленски акт с отрицателно съдържание - отказ. Народното събрание отказва да предвиди бюджетни средства за издръжка на държавен орган, който е учреден с Конституцията и упражнява определени от Конституцията компетентности. Следователно отказът, който се извлича от съдържанието на чл.3 ЗДБ за 1995 г., е противоконституционен.