Rapporteur
Пенчо Пенев
Author of request
51 народни представители от 37-ото Народно събрание

Purpose of the request

Установяване на противоконституционност на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, с който се създава нов чл. 23г, ал. 1 и 2, и на § 2 от същия закон, с който в § 1 на допълнителната разпоредба на Закона за опазване на околната среда се създава нова т. 8; Установяване на несъответствие на същите разпоредби с международните договори, по които България е страна.

Resolution - 10

И след изменението на ЗООС за държавните и общинските органи не е отпаднало задължението да дават информация за съществуващото и предполагаемото бъдещо въздействие върху околната среда. С разпоредбата на чл.23г се отлага етапа на публичното обсъждане поради възникването на неотложна, екстремна ситуация на застрашеност за живота и здравето на населението. Ако се твърди някакво накърняване на конституционно право, то не е правото на информация, а по-скоро правото на защита за населението, което е потърпевшо от съответното строителство. За да бъде приложен механизмът на чл.23г ЗООС, необходимо е да е налице доказана обществена потребност от изграждането на съответния обект, свързана само и единствено със задоволяването на жизнено важни потребности за населението, т.е. такива, които са свързани с осигуряването и опазването на живота и здравето. Всъщност става дума за практическа реализация на задължения на държавата, произтичащи от чл.28 от Конституцията, гласящ, че "всеки гражданин на Република България има право на живот". Без съмнение правото на живот, разбирано като право на опазване на живота и здравето, е конституционно право от най-висш порядък. Не случайно то е поставено на челно място в глава втора на Конституцията. Без съмнение е и това, че то има върховенство и приоритет по отношение на други права, които, за да бъде опазено, е допустимо да бъдат накърнени. Конституционният съд счита, че конституционно предвиденият съдебен контрол върху актовете на държавната администрация, включително и по отношение на актовете на Министерския съвет, приети на основание чл.23г, изключва възможността за злоупотреба при прилагането на текста. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Международния пакт за гражданските и политическите права не само не изключват, а изрично предвиждат възможността със закон да бъдат ограничавани тези права, когато съхраняването на по-висши обществени и държавни ценности налагат това. Формално погледнато, противоречие с Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст съдът не би могъл да констатира, тъй като същата, макар и ратифицирана, все още не е обнародвана, поради което не може да се счита за част от вътрешното право. Тя все още не е влязла в сила и като валиден международен акт, тъй като не са изпълнени предвидените в самата конвенция изисквания. Процедурните нарушения при вземането на решения от комисиите на Народното събрание би трябвало да се третират като нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, т.е. като вътрешнопроцедурни нарушения, поради което и последиците им трябва да се разглеждат в тази ограничена вътрешно регламентирана сфера. Твърдение за нарушение при повторното гласуване на Закона след връщането му от президента на Републиката, тъй като е гласувано с карти на народни представители, които не са присъствали на заседанието е направено на пленарното заседание, но то не е последвано от искане и провеждане на процедура за проверка на кворума или проверка на присъстващите гласували депутати, като по този начин бъде документирано и доказано.