Case № 5/ 2004 year Status: Resolved

Залегналият в процесната разпоредба от Закона за закрила и развитие на културата принцип за финансово подпомагане на културата е в съответствие с конституционните изисквания за законност на публичните финансови задължения на гражданите и организациите, както и за прозрачност и контрол при натрупването и разходването на бюджетните средства в областта на културата. Разпоредбата на чл. 60 от Конституцията е неотносима към настоящия спор, тъй като тези отчисления не могат да бъдат квалифицирани като данъчни задължения или като такси. Данъците са задължителни плащания, определени едностранно от държавата съобразно с доходите и имуществата на облагаемите лица. Те се установяват по вид, размер, ред на внасяне, облекчения или утежнения от Народното събрание съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията. Таксите се събират за извършване на конкретна административна услуга. Конституционният съд е имал повод и преди настоящия спор да се произнесе относно набирането на фондове. В Решение № 8 по к. д. № 3/97 г. съдът е приел, че “фондове за развитие на различни сфери от обществения живот и отрасли на икономиката могат да се създават, стига те да набират средствата си по доброволен, или вътрешноведомствен път”. В конкретния случай принадлежността на финансово задължените субекти с оглед техния предмет на дейност е основна отличителна характеристика на фонда. Отчисленията са способ за пряко финансиране на осъществяваната от държавата културна политика чрез използване на преразпределителна функция на държавния бюджет. В ежегодните закони за държавния бюджет се прави ясно разграничение между групите”данъчни” и “неданъчни приходи”, като във втората са включени приходите и доходите от собственост. Подобни фондове са създадени в различни закони и Конституцията не забранява правната им уредба да бъде регламентирана от обикновеното законодателство, като се използват различни способи за тяхното набиране.