Особено мнение на съдията Димитър Гочев

Подписал съм решението с особено мнение по отношение на частта му, с която е отхвърлено искането на група народни представители от 37-ото народно събрание и на президента за обявяване за противоконституционен чл.4 от Закона за местните избори (ДВ. бр. 66 от 1995 г.).

Намирам, че тази разпоредба противоречи на Конституцията по следните съображения:

Разпоредбата на чл.4 ЗМИ определя правото на всеки български гражданин да бъде избиран за съветник или кмет, ако няма и друго гражданство освен българското. По този начин този текст ограничава пасивното избирателно право на българските граждани за избирането им за посочените две длъжности.

Това е в противоречие с принципа на чл.10 от Конституцията, който изисква изборите и референдумите да се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право. В този текст чрез посочването на тези три белега на избирателното право се очертават съдържанието и границите на правото, като не се прави разлика между пасивното и активното избирателно право. Един от тези характеризиращи белези е равенството. Той означава, че по общо правило всички български граждани имат равно право да избират и да бъдат избирани. Ограниченията на това общо правило са посочени по отношение на активното избирателно право в чл.42, ал.1 от Конституцията - то принадлежи само на онези граждани, които са навършили 18 години, които не са поставени под запрещение, както и на онези, които не изтърпяват наказание "лишаване от свобода".

Макар в този текст да не е посочено изрично, тези три ограничения важат и за пасивното избирателно право на гражданите.

Освен тези три ограничения на пасивното избирателно право Конституцията въвежда по отношение на правото да бъде избиран за президент и народен представител, наред с поставянето на долна възрастова граница, и да не притежава друго гражданство освен българско.

Освен тези въведени от самата Конституция ограничения в пасивното избирателно право, със закон не могат да бъдат създавани нови ограничения, както и да бъдат разпростирани ограниченията, отнасящи се за пасивното избирателно право да бъдеш избиран за президент или народен представител и по отношение на други изборни длъжности, както това е сторено с разглеждания текст.

С това законът е посегнал на принципа на равенството на пасивното избирателно право. Ограничаването на пасивното избирателно право за съветници и кметове на българските граждани тогава, когато те притежават и друго гражданство, надхвърля рамките на ограниченията, които самата Конституция е въвела и с това влиза в противоречие с чл.10 от Конституцията.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки