Детайли



Дело № 14/ 2019 г.
Статус - РЕШЕНО


Докладчик - Анастас Анастасов
Подател на искането - Висш адвокатски съвет


Предмет на искането - установяване на противоконституционност на чл.102, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр.63 от 4 Август 2006г., посл. изм. и доп. бр.33 от 19 Април 2019г.).

Становища на заинтересовани страни:
доц. д-р Атанас Симеонов
Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България
Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес
Институт на професионалните счетоводители в България
Национална агенция за приходите
министър на финансите
доц. д-р Любка Ценова
проф. д-р Ганета Минкова
Сдружение "ИФА Бранч - България”
Министерски съвет
Съюз за стопанска инициатива
Съюз на счетоводителите в България
Върховен административен съд




Номер на решение -8
В практиката на Конституционния съд е утвърдено разбирането, че конституционният принцип на равенство пред закона не е нарушен, когато за едно и също право или задължение е предвидена диференциация, ако тя се основава на определен критерий, на който отговарят всички субекти от една група ( Решение № 4 от 2014 г. по к. д. № 12/2013 г. и Решение № 6 от 2010 г. по к. д. № 16/2009 г.). Уреденият в чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) режим за неподалите заявление за регистрация лица се изгражда на основата на диференцираност, за да се постигне необходимата справедливост чрез равно третиране, което чл. 6, ал. 2 от Конституцията изисква. Атакуваната разпоредба не създава правно неравенство, тъй като дължимостта на данъка отговаря на предвидената възможност със закон да се налагат ограничения или да се поставят изисквания към субектите в изпълнение на задължението на държавата за предотвратяване на монополизма, ограничаване на нелоялната конкуренция или защита на потребителя. Последиците от законодателно въведеното разграничение между добросъвестните лица и лицата, които не са подали заявление за регистрация за делите на ЗДДС, не представляват посегателство върху неприкосновеността на частната собственост. Данъкът върху добавената стойност не е част от имуществото на данъчно задълженото лице, а е публично държавно вземане, което следва да бъде начислено и събирано в полза на държавния бюджет. Нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС неутрализира ефекта от недобросъвестното поведение на нерегистриралите се лица, които, неизпълнявайки задължението си за регистрация, са получили от крайния потребител сума, която като икономическо изражение включва и размера на ДДС, като тази сума се насочва към бюджета. Когато лицето е регистрирано служебно от органа по приходите, ДДС се превръща от косвен в пряк данък, което е обусловено от това, че по-интензивното осъществяване на икономическа дейност предпоставя реализиране на по-големи загуби в бюджета при неизвършване на регистрация, което налага по-строги фискални мерки за противодействие. Тъй като лицето не е подало своевременно заявление за регистрация, съобразно характера на ДДС като многофазен данък, то не може да прехвърли данъчната тежест на следващия по веригата субект на облагане, поради което не може да се осъществи механизмът и целта на данъка, и трябва да плати от собствените си приходи размера на начисления с ревизионния акт ДДС. В случая не се касае за наказание или санкция, а за възстановяване на причинените вреди от неправомерно поведение на задълженото лице. Практиката на Конституционният съд категорично подчертава възможността да се внасят промени в законопроектите между двете гласувания в Народното събрание. В свое Решение № 5 от 9 юли 2009 г. съдът посочва, че фазата за писмени предложения и допълнения по законопроектите осмисля провеждането на второ гласуване и прави извод, че почти винаги сред разпоредбите на закона ще има и такива, които се основават на предложения, направени между първо и второ гласуване и които не са били част от съдържанието на първоначалния законопроект. Съдът приема, че това е основно положение на съвременния законодателен процес, поради което не може да бъде направен извод, че при приемането на оспорената разпоредба са допуснати нарушения, които водят до нейната противоконституционност. Твърденията на вносителя за несъответствие на оспорената правна уредба (чл. 102, ал. 4 ЗДДС) с правото на Европейския съюз, респ. противоречие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията не са обект на проверка в това производство. Преценката за съответствие на закон с правото на ЕС не е в компетентността на Конституционния съд.

Особени мнения и становища към решение
Атанас Семов, Красимир Влахов



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки