Детайли



Дело № 9/ 1996 г.
Статус - РЕШЕНО


Докладчик - Цанко Хаджистойчев
Делото е образувано на 14.5.1996 г.
Подател на искането - 52 народни представители от 37-ото Народно събрание


Предмет на искането - Установяване на противоконституционност на чл.2, б. „а“ от Закона за местните данъци и такси; чл.6, ал.1 от Приложение № 1, създадено с § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси; § 14 ЗИДЗМДТ; Тълкуване на чл.5, ал.5 от Конституцията




Номер на решение -9
От текста на чл.84, т.3 от Конституцията не може да се прави извод за недопустимост законодателят да определя такси и да предоставя събирането им от органи на местното самоуправление, когато последните извършват съответните услуги - арг. чл.60, ал.1 и чл.141 от Конституцията. Конституционна забрана в тази насока въобще няма. Разпоредбата, като предвижда данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, да се увеличава пет пъти, поставя размера на данъка в зависимост от елемент, който не е присъщ за един имуществен данък, какъвто е данъкът върху сградите. Размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва. Начинът на използване не е елемент от стойността. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Конкретният случай обаче разкрива особености, които му придават изключителност.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки