Детайли



Дело № 11/ 1992 г.
Статус - РЕШЕНО


Докладчик - Цанко Хаджистойчев, Пенчо Пенев
Делото е образувано на 11.5.1992 г.
Подател на искането - президента на републиката


Предмет на искането - тълкуване на чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 37 от Конституцията и установяване на противоконституционност на Закона за изповеданията от 1949 г.



Особени мнения към определение

Номер на решение -5
Правото на вероизповедание е абсолютно лично, ненакърнимо и основно право на всеки български гражданин. То е ценност от висш порядък. Без гарантираното му упражняване е немислимо съществуването на гражданското общество. Правото на вероизповедание включва следните по-важни правомощия: право на свободен избор на вероизповедание; възможност за упражняване на вероизповеданията- чрез слово, печат, сдружаване. Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано по никакъв начин освен в случаите на чл.13,ал.4 и чл.37,ал.2 от Конституцията. Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление ,освен в посочените случаи. За заварените законови разпоредби противоречащи пряко на чл.13 и чл.37 от Конституцията, се прилага §3, ал.1 във връзка с чл. 5, ал.2 от Конституцията



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки