Особено мнение
на съдията Румен Янков по к.д. № 5 от 2007 г.

Да се допусне тълкуване на чл. 130а, т. 2 от Конституцията, чието съдържание е “Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт”, значи да се изостави езика като средство за познание и се приеме, че изразът съдържа скрита истина, която трябва да бъде изяснена, което не е така:
Няма спор, че доколкото съществуват противоречия между практиката на съдилищата и парламента, те се решават чрез промяна на законите. Противоречията между решенията на Конституционния съд и парламента се решават чрез промяна на Конституцията както ще стане дума по-долу. По-долу ще стане дума и за това, че народното представителство вече по различен начин разбира заложеното равновесие между властите посочено в чл. 8 ал. 1 от Конституцията.

І. В трайната си практика Конституционният съд безусловно приема, че съдебната власт не може да бъде независима, след като няма самостоятелен бюджет.
Така през 2004 г. съдът е отменил чл. 36 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 74 от 2002 г.), според който Министерството на правосъдието осигурява материалните условия за дейността на органите на съдебната власт, като средствата за капиталови разходи се осигуряват от бюджета му. Отменен е и чл. 36б, в който второстепенният разпоредител с бюджетни кредити фонд Съдебни сгради е заличен и на практика като самостоятелен разпоредител с бюджета става министърът на правосъдието.
Нещо повече, съдът е приел, че е недопустимо Висшият съдебен съвет да представя проекта за бюджет на съдебната власт в Министерството на финансите, за да бъде включен проекта на годишния бюджет на държавата и е отменил и чл. 192, ал. 2 от същия закон. В тази връзка е приел, че дори формалните, процедурни правила, са реална гаранция за независим бюджет на съдебната власт. Затова е отменил и трите разпоредби на закона, тъй като противоречат на Конституцията (горните два пасажа са сбит преразказ на мотивите към Решение № 4 от 2004 г.).

ІІ. Винаги се е твърдяло, че изясняването на истинската воля на парламента никога не е сигурно, предвид на многото подготвителни документи, разноречивите изказвания на депутатите в парламентарната зала. Но случаят не е такъв – тук съществуват изрично записани мотиви, подписани от 109 народни представители, които показват новото им виждане по отношение на разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Поради тяхната значимост те трябва да бъдат възпроизведени дословно:
“Параграф 7 от законопроекта създава нова ал. 6 в чл. 130 от Конституцията (при трето четене добил поредност 130а). Тя очертава конституционните правомощия на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт и Висшия съдебен съвет. Натрупаната до този момент практика в тази област е противоречива. Предлаганото допълнение по същество отчасти обезсилва някои решения на Конституционния съд (№ 4 от 2004 г., № 13 от 2002 г., № 1 от 1999 г. и др.). Конституционното разграничаване на компетенциите между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането, имуществените въпроси и контрола върху магистратите от всички нива за движението на делата установяват баланс между съдебните органи и министъра на правосъдието в администрирането на съдебната дейност”. (Стенографски дневници кн. 28, втора сесия, заседание 76, 77, 78 от 1, 2, 3, февруари, стр. 166).
Към този обертон трябва да се добавят и включените вече в Конституцията, правомощия на министъра да изготвя проектобюджета на съдебната власт, да прави кадрови предложения по отношение на всички магистрати и да участва в квалификацията им - чл. 130а, т. 1, 3 и 4 от Конституцията. В този контекст може да бъде посочена и отмяната на чл. 35б от Закона за съдебната власт относно разглеждането на докладите на тримата ръководители в съдебната власт от парламента отменена с решение № 13 от 2002 г., след това същото задължение включено в чл. 130, ал. 7 от Конституцията (нова, ДВ, бр. 12 от 2007 г.), както и ал. 4 на чл. 129 от Конституцията (ДВ, бр. 27 от 2006 г.) за освобождаването на ръководителите от парламента, отменена с Решение № 7 от 2006 г.
Очевидна е новата концепция на народните представители по отношение на статута на съдебната власт и в частност по управлението на имуществото й - възпроизведените в началото на решението мотиви по к.д. 4/2004 г., съпоставени със съдържанието на т. 2 на чл. 130а от Конституцията показват, че предложената промяна “не отчасти обезсилва”, а изцяло противоречи на виждането на съда за самостоятелен бюджет на съдебната власт.
Тази сравнителна справка показва как трябва да се чете чл. 130а, т. 2 от Конституцията – “Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт”.

ІІІ. За да се тълкува определена разпоредба от Конституцията на първо място тя трябва да е неясна, двусмислена и прилагането й да е противоречиво.
От лексикална гледна точка думата “министър” е еднозначна. Значението на глагола “управлявам” е многозначно - управление в юридически, фактически или административен план, но тясно свързан с думата министър, също не буди съмнение за какво управление става дума. Що се отнася до думата “имущество”, тя също е многозначна – в обема си това понятие включва движими и недвижими вещи, пари, ценни книги и прочее. Но в логически план съдържание му може да се определи като “благо”, характерно за всички понятия включени в обема му и е неделимо. Това стриктно тълкуване показва, че съдържанието на нормата, чието тълкуване се иска е ясно. Разпоредбата има за адресат единствено министъра на правосъдието. От тази гледна точка не може да се говори, че и прилагането й е разноречиво.
Действително не винаги стриктното тълкуване е най-доброто и не винаги отговаря на духа на Конституцията. Допустимо е тълкуване на нейни принципи, съотношение между приоритети на отделни конституционни норми - в случая чл. 117, ал. 3 “Съдебната власт има самостоятелен бюджет” – и чл. 130а, т. 2 от Конституцията “Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт”. Действително такава съпоставка е не само възможна, но и наложителна, но само при условие, че и двете разпоредби на Конституцията са приети едновременно. Тогава наистина те трябва да бъдат разгледани като юридически антиномии, всяка от тях вярна сама за себе си и да се положат усилия за изясняване на съотношението помежду им.
Но случаят не е такъв - не може да се отрече противоречието между чл. 117, ал. 3 приет през 1991 г. и чл. 130а, т. 2 от Конституцията приет през 2007 г. Към изложеното в раздел ІІ относно волята на народните представители, трябва да се приложи изначалното юридическо правило, че когато новият текст казва нещо различно предполага се, че той отрича съществуващата негова противоположност. От тук следва, че при юридическото обосноваване, съдът не може да стъпи и тълкува фактически отречената през 2007 г. норма от 1991 г.
Поради тази причина съдът, независимо от добронамерените подбуди на вносителя на искането, не може да тълкува текста по приемлив и за съдебната власт начин. Затова искането трябва да бъде отклонено.
Впрочем посоченият аморфен диспозитив на решението не може да доведе до нищо повече освен до допълнително объркване – кое управление на имуществото на съдебната власт от министъра няма да препятства упражняването на функциите на съдебната власт – поправката на течащия покрив на някои от съдилищата или липсата на компютри, или средства за печатане на призовки?

Съдия Румен Янков



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки